Ако беше забелязала загадъчния начин, по който Джес се взря в нея, след като тя му обърна гръб, Ариел щеше да се смути. Сребристите му очи се замъглиха от желание, когато си спомни яростното им любене от снощи. Нямаше думи, с които да опише начина, по който тя го накара да се почувства, когато го прие в горещото си стегнато тяло. Беше толкова гореща, толкова стегната, толкова невероятна и ако не престанеше да мисли за това, щеше да се побърка. Ако беше спал с Тили Каулс, нямаше да изпита чувства или вина, но да се люби с Ариел Лийланд — това създаваше повече проблеми, отколкото му трябваха точно сега.
Бяха се слели в яростна битка и взаимно желание, но Джес не беше сигурен кой е победителят. Беше отнел девствеността на Ариел, но всъщност тя беше довела акта до окончателния му завършек. След мига, когато бе поела мъжествеността му в себе си, той не можеше да си спомни нищо друго освен това, че бе приела страстта така пълно, както приемаше живота, с настървение и себеотдаване. След като тялото й се бе приспособило към неговото, Ариел се бе отприщила — бе го хапала, драскала, бе го отвела към най-невероятните любовни мигове в живота му. И той отново я желаеше.
Сега.
Не само веднъж. Цялата нощ.
Жаждата го накара да стане и да се запъти към нея. Една стъпка… две стъпки. Спря изведнъж, спомняйки си с болезнена яснота обещанието, което беше дал пред брат си. Изпускайки накъсана въздишка, пълна със съжаление и копнеж, Джес се обърна и се отдалечи към самотното си легло. В живота му нямаше нищо по-важно от това, да намери убийците на Джъд… нали?
Следващият ден беше повторение на предишния. Ариел се бореше с горещината, с праха… и с привличането на Джес.
Джес се бореше с горещината, с праха… и с копнежа си по Ариел.
И двамата губеха битката.
Тази нощ спряха на лагер под надвиснали скали, струпани в подножието на стръмен склон. През по-голямата част от деня над тях висяха дъждовни облаци, нещо рядко за този сезон. Затова Джес избра скалния подслон. За него нямаше нищо по-противно от това, да го навали дъжд, докато спи. А понеже Ариел беше донякъде глезено дете, той сметна, че и за нея, също както за него, ще е неприятно да спи с мокри дрехи.
— Трябва да стигнем Уейко утре следобед — осведоми я той, докато вечеряха от намаляващите запаси.
— Слава богу — каза Ариел с искрено облекчение. Запита се защо ли усеща и мъничко съжаление.
През всичките тези дни тя беше мислила само за едно — как ще стигне в ранчото си и ще се сбогува с Джес Уайлдър. Да бъде с него тук си беше чиста проба мъчение. Беше положила всички усилия да забрави нощта, когато се бяха любили. Искаше завинаги да я изгони от паметта си. Не се гордееше с поведението си спрямо този упорит негодник, но не съжаляваше. Това беше неизбежно. Но явно не означаваше нищо за Джес. Сърцето и умът му бяха запълнени с толкова много омраза, че една обикновена жена не би могла да пробие твърдата му черупка. Станеше ли дума за убийците на брат му, Джес беше неумолим.
Само едно чувство го ръководеше. Отмъщение. Невероятно целенасочено преследваше убийците на Джъд Уайлдър. Ариел се зачуди какво ли би било да бъде обичана с такава яростна преданост. Особено от мъж като Джес Уайлдър. За съжаление, нямаше да узнае и това може би беше по-добре за нея. Да обикне мъж като Джес Уайлдър би означавало само едно — разбито сърце и дълбоко разочарование. Това щеше да я погълне цялата, без остатък.
— Толкова ли искаш да се отървеш от мене? — запита Джес, погрешно разбрал забележката й.
— Ако трябва да бъда напълно откровена, Джес, с тебе като че ли не се разбираме кой знае колко добре. Всеки път, когато отворим уста, започваме да се джафкаме.
— Или да се любим — напомни й Джес с леко намигване. — Сещам се най-малкото за един случай, когато не сме имали противоречия.
Ариел се изчерви и сведе очи.
— Дори докато се любехме, беше битка — прошепна тя тихо.
— Най-невероятната битка, която съм имал удоволствието да водя. Ариел…
Той посегна към нея, но отпусна безпомощно ръка, когато тя нарочно му обърна гръб.
Ариел можеше лесно да се отпусне в ръцете на Джес, да се отдаде на сладката магия на неговото мъжествено излъчване. Но ако го направеше, щеше да бъде завинаги погубена — завинаги обречена на празен живот, да копнее по нещо, което не беше нейно. Затова направи точно обратното на онова, което сърцето й искаше. Обърна му гръб.
Господ да й е на помощ!
Макар че желаеше Джес Уайлдър с всяка фибра на съществото си, Ариел знаеше, че това не е мъжът за нея. Животът му беше толкова обзет от омразата и отмъщението, че тя не можеше да му отдаде сърцето си. Мъжът, от когото имаше нужда, беше човек, който щеше да посвещава повече време на нея, отколкото на едно безполезно отмъщение.