Гласът на Джес беше най-хубавото нещо, което някога беше чувала.
Пистолетът се изплъзна от ръката й и глухо тупна на земята. Тя дори не забеляза.
Бавно и напрегнато тя се насили да отвори очи, първо едното, после другото, страхувайки се какво ще види. Змията лежеше разкъсана на земята близо до Джес. Съвършено мъртва. Беше улучила проклетото животно! Невероятно, но прекрасно — беше спасила живота на Джес. Това, което стана после, можеше да се опише само като естествена реакция на напрежението и драмата, която последните няколко минути бяха предизвикали.
Като видя, че Джес е жив, и знаейки, че именно тя му е спасила живота, Ариел се възнесе на седмото небе.
— Жив си! Направих го! Джес, о, Джес, толкова се страхувах да не те улуча!
Той не успя да се изправи на крака, защото Ариел се хвърли върху него, смеейки се със сълзи на очи, и започна да го целува навсякъде, където свари.
Ръцете му сами се вдигнаха към нея и я притеглиха върху него. Устните му намериха нейните, езикът му дръзко се вмъкна в сладката забранена територия на устата й. Ариел беше твърде възбудена, за да протестира, когато ръцете му се плъзнаха под ризата й и намериха гърдите й. Изведнъж това, което беше започнало като проста проява на благодарност и облекчение, се превърна в пламенна размяна, пълна със страст и жажда. Кулминация на отчаяното желание и нещо друго, което и Джес, и Ариел отказваха да назоват. Тя изпъшка, търсейки въздух, когато горещите му целувки я оставиха без дъх, без разум, без самата й душа.
— Исках те… Господи, как те исках — шепнеше дрезгаво Джес в ухото й, докато отново и отново пленяваше устата й.
Ариел обви ръце около врата му и се предаде. Вече не мислеше кос е правилно и кос не, нито за опасността, която този мъж представляваше за плановете й за бъдещето. Отвръщайки на целувките му с трескаво отдаване, Ариел задърпа дрехите му, търсейки да почувства гола плът срещу своята. Не можеше да чака, искаше го сега… веднага!
— По дяволите, скъпа, дай ми време да се измъкна от дрехите. Този път ще го направим бавно и леко, както трябваше да го направим първия път, ако не те желаех така отчаяно.
Тя сякаш не чуваше, успяла най-сетне да разкопчае ризата му.
— Ариел, не бързай, скъпа, имаме много време на разположение. Защо така бързаш, сякаш огън ти гори под петите? Искам те така, както и ти ме искаш.
Думите му най-накрая стигнаха до съзнанието й.
— Джес, не мисля…
— Отпусни се, скъпа, не мисли. Нека ти покажа колко хубаво може да бъде. Нека…
С учудваща лекота той я освободи от дрехите й, а после хвърли и своите. Притисна я до себе си и тя усети ерекцията му да се опира дръзко в корема й. После пръстите му намериха кадифената вътрешна повърхност на бедрата й и започнаха да се плъзгат нагоре. Ариел почувства как гореща влага нахлува в слабините й и въздъхна. Той навлезе в нея, леките му докосвания изпращаха вълни от разтърсващи пулсации дълбоко в тялото й. Точно когато тя помисли, че е вкусила върховната наслада, устата на Джес намери гърдата й. Той засмукваше и облизваше набъбналото зърно, докато ръката му продължаваше да докосва мястото между бедрата й по възможно най-интимния начин. Вълни от разтопен пламък заляха нервните й окончания. Тя го зацелува страстно и диво, извивайки се на дъга и треперейки в ръцете му, докато той правеше вълшебни неща с нея.
Тя извика името му.
Изведнъж усети, че не й е достатъчно да бъде само съд, приемащ пламенността му; тя искаше и да дава, не само да получава. Ръцете й се спуснаха по овлажнелите му от пот мускули, треперещи от едва сдържано напрежение. Започна да изследва зърната му, прокарвайки пръсти по тъмните гъсти косми на гърдите му, надолу към плоския му корем.
Джес изпусна остро дъх.
Ариел продължи еротичното си пътешествие, откривайки двата стегнати хълма на седалището му. Беше също толкова очарована от Джес, колкото и той от нея. После ръката й се сви около гладката твърдост на мъжествеността му. Гореща. Пулсираща от живот. Усещаше я като закалена стомана в ножница от кадифе.
Джес трепна силно.
Тя започна да го гали, държейки го здраво с две ръце, смаяна от големината и твърдостта му.
Джес искаше да експлодира отново и отново. Ариел го подлудяваше. Но се сдържа. Просто стисна зъби и се стегна, докато вече не можеше да издържа. Нисък стон се изтръгна от гърлото му и той я премести под себе си.
— Сега е твой ред — изрече той с наслада. — Тази игра е за двама. Положи ръка върху тъмнозлатистите косми там, където се
съединяваха бедрата й, и нежно раздели плътта с пръсти, за да се потърка в нея, докато я усети как овлажнява и се напряга. После се спусна надолу, сведе глава и я намери с уста.