Ариел трепна силно. Какво правеше той? Не беше… прилично.
— Джес, спри!
— Да спра? — повтори той, вдигайки глава, за да я погледне. Засмя се тихо. — За нищо на света, скъпа. — Гласът му беше нисък, богат, дрезгав от страст. — Дори не бих предположил, че мога да спра.
После продължи нежното мъчение, устата му беше гореща, езикът му я изследваше с неотслабваща интензивност… по-дълбоко и по-дълбоко… Беше жаден. Тя беше неговият извор.
Стисна хълбоците й и я задържа на място, докато тя се извиваше на дъга и го молеше да спре. После вече стана късно, дъхът й започна да излиза на неравни тласъци, тя усещаше с цялото си същество надигащата се великолепна вълна, която заплашваше да я потопи в невероятен екстаз.
— Джес!
Той беше навсякъде в нея, изпълваше я, горещ, твърд, опияняващ с тласъците си. Тя чувстваше порива му, усещаше как я възпламенява; почувства разтърсващата ярост на страстта и инстинктивната си реакция.
— О, господи, не ме оставяй, Джес!
— Дръж се, скъпа!
Внезапно освобождение се разля из вените на Ариел и затрептя в цялото й тяло. Тя извика. Мислите й се разпиляха, вече нищо друго нямаше значение, съществуваше само това, което Джес правеше с нея. Ръцете му внезапно стиснаха седалището й и той запулсира вътре в нея. Стегна се и после замря, докато тя усещаше как гореща течност се излива в нея. Светът се завъртя лудо, преобърна се и полетя в несвястна орбита.
— Господи, Ариел, помислих, че съм умрял и съм в рая!
9
— Готов съм за тръгване, когато кажеш, Ариел.
Джес стоеше до коня си, наблюдавайки как Ариел напъхва дългите си абаносовочерни плитки под опърпаната шапка, която беше нахлупила на главата си. Изглеждаше невероятно.
— Можем да стигнем до Уейко, преди да се стъмни — продължи той.
— Готова съм, Джес.
Тази сутрин Ариел едва можеше да вдигне очи към него, без да си спомни как се беше държала предната нощ. Беше станала дива и необуздана в ръцете му, буквално молейки го да я люби в момент на слабост, когато мислеше, че без малко не бе го убила. Беше толкова невероятно! По-вълнуващо от всичко, което бе познавала дотогава. И никога повече нямаше да се случи. След раздялата им в Уейко двамата просто щяха да поемат по различни пътища. Един ден той най-вероятно щеше да се ожени за Ели Лу Додж, а тя… тя може би никога нямаше да се омъжи. Да намери мъж, който да се равнява на Джес — това щеше да бъде нещо невъзможно.
След като качи Ариел на коня й, Джес възседна Боец. Тя погледна още веднъж към лагера с нежно и замечтано изражение. После решително разтърси глава и се обърна. Много щеше да изгуби и нищо нямаше да спечели, ако продължеше да мисли за това, което беше станало между двамата само преди няколко часа. Ако той беше в състояние да забрави всичко, което се бе случило помежду им, значи и тя щеше да може.
Джес обаче също не можеше да забрави миговете открадната любов, която бе споделил с нея. Помнеше всичко. Колко хубаво беше да усеща Ариел в ръцете си, колко прекрасно се любеше тя и колко невероятно силна беше страстта й. Тя беше всичко, което някога беше желал да има като жена… само да беше свободен да свие гнездо.
На обед спряха да си починат и изядоха последните си запаси. Пиха вода от манерката, защото наблизо нямаше поток. През повечето време мълчаха; думите не можеха да изразят онова, което чувстваха. Джес беше в плен на тържествения си обет и на желанието да отмъсти, докато у Ариел бушуваше страстното желание да докаже, че е способна да се справи със собствените си работи. Никой от двамата не искаше да отстъпи, да признае, че взаимното им привличане беше по-силно от стремежа на всеки поотделно да преследва целите си.
Спряха още веднъж, преди да стигнат града, за да може Ариел да се преоблече в рокля и да добие по-представителен вид. Джес нарочно се обърна с гръб, докато тя се миеше с вода от манерката и обличаше единствената рокля, която беше взела със себе си. Когато пак се обърна към нея, видя, че се беше нагласила в ленена рокля на ивици, без корсет и многобройни фусти, но въпреки това изискана и привлекателна. Ако беше мислил, че изглежда привлекателна в момчешките дрехи, които носеше доскоро, сега му се виждаше направо прекрасна. Със свито сърце Джес допусна, че тя ще се омъжи най-много след шест месеца. Нямаше мъж на света, който да устои пред чара на Ариел Лийланд, и той пръв го признаваше.
Малко преди да започне да се смрачава, те стигнаха в Уейко. На Ариел й се стори като всеки друг град в Тексас. Обичайните магазини и кръчми от двете страни на главната улица, обичайният прах и обичайните каубои, мотаещи се безцелно наоколо.