— Ще взема стая в хотела. Може би е твърде късно да се обаждаме сега на адвоката — каза Джес.
Това бяха първите думи, които беше изрекъл от часове. Ариел като че ли се сепна.
— Вземи две стаи, Джес.
Той я погледна внимателно и след няколко секунди, изпълнени с напрежение, кимна.
— Бил ли си в Уейко? — полюбопитства Ариел.
— Ъхъ. Бил съм в почти всички градове в Тексас. Река Брасос е важен брод за добитъка и градът гъмжи от каубои. Има няколко прилични хотела.
— Добре, добре — отвърна тя, без да проявява интерес. Сега, когато вече бе пристигнала, не можеше да мисли за нищо друго, освен да уреди работите с адвоката и да отиде в ранчото.
Хотелът, избран от Джес, беше почти нов. Тя го остави да се погрижи за настаняването и го последва разсеяно, когато той я отведе в стаята й.
— Ще се погрижа за конете и ще се видим в трапезарията след един час — каза Джес, като й подаде ключа.
— Ще останеш ли?
— Само за тази нощ. Трябва да тръгна веднага щом купя припаси.
— Искам да ти върна парите, които ми даде назаем.
— Не е необходимо. Това беше най-малкото, което можех да направя, за да те обезщетя за неприятностите, които ти причиних.
Ариел не можа да намери думи; само успя да кимне. Джес сви вежди, озадачен от странното й поведение, после се обърна и тръгна по коридора към собствената си стая.
Трапезарията беше пълна, когато Ариел се настани на масата. Джес още не беше дошъл и ужасна мисъл завладя ума й. Нима вече е напуснал града? Нима думите, които бяха разменили, са били за сбогом? Невъзможно беше той да си тръгне, без да се сбогува както трябва. Тя беше така погълната от мислите си, че не забеляза как всички мъже в трапезарията се обръщаха към нея с явен интерес.
— Точно сега всички мъже тук ми завиждат — каза Джес, сядайки срещу нея.
— Джес, помислих… няма значение. Нека да поръчаме, прегладняла съм.
— И аз — отвърна той, имайки предвид нещо съвсем различно.
Обслужването беше толкова бързо, че Ариел свърши с вечерята още преди да се беше почувствала готова за това. След като отложи ставането от масата колкото можа, тя най-накрая се изправи.
— Ще тръгваме ли?
Джес я изпрати до стаята й, спирайки пред вратата, докато тя ровеше за ключа. Взе го от нея и го пъхна в ключалката.
— Имаш ли нужда от нещо? Ще се радвам, ако мога да ти услужа с малко пари.
— Не ми трябват парите ти, Джес, имам пари на мое име в банката.
— Не искаш ли да дойда заедно с тебе при адвоката?
— Не, благодаря. Способна съм сама да се справям със собствените си работи.
— С мене се справи доста добре.
Ариел порозовя, не можейки да вдигне очи към него.
— Ще замина утре сутрин, след като купя припаси.
— Аз… желая ти късмет, Джес.
Защо й прозвуча така окончателно? Защо трябваше нещата да станат така?
Джес се вгледа в нея. След многозначителна пауза изрече:
— Искам отново да се любя с тебе, преди да тръгна.
Когато се беше любила с Джес, това беше най-прекрасното преживяване в живота й, но сега щеше да бъде грешка. То беше някак си на място в дивата пустош, където те двамата можеха спокойно да бъдат единствените хора, обитаващи земята. Но сега, в цивилизования живот, според нея щеше да бъде неуместно. Джес си оставаше грубият, недодялан ловец на глави, опасен и смущаващ, с една-единствена цел в живота. Ако му позволеше отново да се люби с нея, това нямаше да го промени или да го накара повече да не гони разбойници. Нито щеше да я убеди да се откаже от ранчото и да го следва от единия край на Тексас до другия. В края на краищата за нея имаше само един възможен отговор.
— Това, което искаш, Джес, е невъзможно. Ако отново се любим, няма да има никаква полза и за двама ни.
Ако й бе казал, че я обича, това може би щеше да промени целия им живот. Но според Ариел едва ли някъде в незабравимото огромно тяло на Джес Уайлдър съществуваше нещо като любов.
— Това ли е окончателният ти отговор?
— Всичко в раздялата ни е окончателно.
— Някой ден ще свърша с всичко това.
Да не би да се опитваше да й каже нещо, запита се Ариел. Ако я молеше да го чака, трябваше да бъде по-ясен.
— Знам.
Мълчание.
Дори да й беше предложил да се обвърже с него, Ариел не беше сигурна, че ще може да му отговори със същото.
Джес без малко щеше да помоли Ариел да го чака, но колебанията го накараха да промени решението си. Каквато беше красавица, той нямаше никак да се учуди да я види омъжена, преди да са минали и шест месеца. Беше видял как я зяпаха мъжете в трапезарията и не можеше да ги обвини. Но ако трябваше да бъде честен, не би могъл да помоли Ариел да чака един мъж, който утре можеше и да бъде мъртъв. Ловът на престъпници беше опасна професия. Докато не се откажеше от сегашния си живот, нямаше право да моли никоя жена да се обвърже с него. Особено жена като Ариел, която щеше да загуби всичко и нямаше да спечели нищо, ако се обвържеше с мъж като него. Бърза и лека раздяла беше най-доброто и за двамата.