— Кога ще се върнат работниците? — запита, бутвайки чинията настрана.
— Някои ще останат при кравите, но повечето се връщат привечер — отвърна Розали. — Има десет наемни работници, всички са каубои и са работили няколко години при Бък.
— Мислиш ли, че няма да ме харесат?
— Мисля, че ще ви харесат повече от сеньор Уолтърс — изрече отмерено Розали. — Той е лош човек и повечето каубои не искат да работят за него.
— Как изглежда Кърк Уолтърс? — запита Ариел с любопитство в гласа.
Надяваше се да не прилича на надменната си сестра.
— Много е красив — започна бавно Розали. — Рус е като сестра си. Има същите сини очи, висок и едър.
— Не ми изглежда толкова зле — реши Ариел. — Татко харесваше ли го?
— Добре се разбираха — отговори донякъде неохотно Розали. — Аз не му вярвах, но Бък се смееше на тревогите ми. Сеньор Уолтърс никога не е направил нещо, за да оправдае подозренията ми, но…
— …все пак не го харесваш — каза Ариел, довършвайки изречението.
— Не, Ариел, не го харесвам. Но това е нещо, което сама ще прецениш. Мисля, че няма да се наложи дълго да чакаш.
Розали излезе права. Кърк Уолтърс дойде малко след вечеря.
Наистина е едър, помисли Ариел, докато Розали въвеждаше Кърк Уолтърс в дневната, където тя седеше в очакване. Но не толкова едър като Джес. По дяволите, откъде й дойде тази мисъл? Правеше всичко възможно, за да не мисли за Джес Уайлдър. Кърк Уолтърс не беше толкова красив като Джес, макар че беше приятен по своему. Косата му беше толкова руса, че изглеждаше почти бяла, а очите му бяха толкова светли, че й се виждаха почти прозрачни. Очите на Джес бяха сребристи. Тя никога нямаше да го забрави.
— Госпожице Лийланд — поздрави я любезно Кърк Уолтърс, протягайки ръка, — не можете да си представите колко бях изненадан, когато Труди ми каза, че сте тук, в ранчото. Документът за продажбата вече е изпратен в Сейнт Луи, за да го подпишете.
— Приятно ми е, господин Уолтърс. Сестра ви сигурно е споменала, че не искам да продавам ранчото, нали?
— Каза нещо такова — промърмори Кърк, — но помислих, че не е разбрала правилно. Всички подробности бяха уговорени преди седмици.
— В разрез с моите намерения — беше моменталният отговор на Ариел.
Думите й го объркаха.
— Бихте ли обяснили, госпожице Лийланд?
— Съвсем просто е — осведоми го Ариел. — Никога не съм смятала да продавам ранчото. Майка ми и вторият ми баща обаче мислеха, че така ще е най-добре за мене. Аз се възпротивих и дойдох в Тексас, за да си получа това, което е мое по закон.
— Разбирам — отвърна той бавно, като оглеждаше Ариел с искрено възхищение. Винаги беше харесвал дребните жени, а Ариел наистина беше привлекателна с разкошната си черна коса и изящно оформеното си тяло.
Кърк Уолтърс можеше да бъде много очарователен, когато поискаше, и изведнъж реши, че този път чарът ще свърши много по-добра работа от гнева или силата. Освен това, да бъде очарователен към Ариел би било истинско удоволствие. Тя най-вероятно беше просто една капризна празноглавка, която не знае в какво се е забъркала, идвайки в Тексас. Беше готов да се обзаложи, че само след месец вече ще го моли да я отърве от ранчото.
— Съжалявам, че съм ви причинила неудобства, господин Уолтърс — каза Ариел вместо извинение.
— Трябва да ми казвате Кърк, а аз ще ви казвам Ариел — предложи той, отправяйки й очарователна усмивка. — Не мога да кажа, че не съм разочарован от решението ви, но ще го приема. Това, че ще ми бъдете съседка, многократно компенсира загубата ми. Надявам се на трайно приятелство, Ариел.
Приятен човек, помисли Ариел в прилив на внезапна вина. Не какъвто се беше приготвила да посрещне. Как можеше Розали толкова да греши? А забележките на Труди я бяха накарали да повярва, че Кърк Уолтърс е човек, който не понася лесно пораженията. Каква приятна изненада да открие, че съседът й е един очарователен, възпитан мъж.
— Благодаря ви, че проявихте разбиране, Кърк — каза искрено Ариел. — Много се радвам, че ще ми бъдете съсед. Освен Розали нямам никого в Тексас, на когото да разчитам.
Имаш Джес, напомни си тя. Но не можеш да разчиташ на него, отговори умът й.
— Само трябва да ме повикате, ако ви е нужна помощ — беше галантният отговор на Кърк, доволен, че Ариел отвръща по този начин на приятелския му подход. — Къщите ни са само на пет мили една от друга. Уверявам ви, че ще се виждаме често.
— Ще го имам предвид — каза Ариел.
Той си тръгна след няколко минути, като я покани да му гостува когато и да било, с повод и без повод.
— Не се остави да те заблудят изисканите маниери на този мъж, нали? — запита Розали, след като Кърк си замина.