— Подслушвала си — отвърна с обвиняващ тон Ариел.
Без изобщо да се сърди на икономката, тя бе трогната от това, че Розали се интересува от нея и се тревожи какво ще й се случи. Но Розали грешеше в преценката си за Кърк Уолтърс.
— Да — призна плахо мексиканката, но без трошичка угризение. — Бях наблизо, в случай на нужда.
— Благодаря ти, Розали, но съм напълно способна сама да се справям с Кърк Уолтърс. Той се държа като истински джентълмен и се съобрази с решението ми да не продавам ранчото. Мисля, че си го преценила погрешно.
— Времето ще покаже — изсумтя Розали, не желаейки да променя мнението си. — Работниците са в бараката. Нали искаше да говориш с тях?
— Много съм уморена тази вечер, Розали, може би ще поговоря с управителя, а той ще говори после с тях. Какво мислиш?
— Да, ще го повикам. Мисля, че ще ти хареса. Добър човек е. Баща ти разчиташе на него.
Разговорът на Ариел с Лу Пайк я задоволи напълно. Дори изпеченият каубой да беше изненадан, че вижда дъщерята на Бък Лийланд в Тексас, беше достатъчно възпитан да не го покаже. Просто слушаше внимателно какво му говори тя, а стоическото му обветрено лице не изразяваше нищо. За Ариел Лу Пайк беше олицетворение на западния каубой. Висок, здрав, жилест, с леко изкривени от постоянната езда крака, той беше учтив, изпълнен с уважение и безмълвно чакаше тя се изкаже. Това, което учуди Ариел в Лу Пайк, беше възрастта му. Беше млад, наистина млад. Но явно беше компетентен, иначе баща й нямаше да го наеме.
По-късно Ариел научи, че повечето каубои са млади, под двадесетгодишни. Ценяха над всичко ботушите, шапките и конете си, живееха според кодекс на честта, уважаващ почтените жени. Повечето бяха плахи, особено пред жени, но работеха по-усърдно от всички други мъже, които тя познаваше.
Когато Ариел свърши, Пайк просто кимна и каза:
— Ще кажа на работниците. И се обърна да си върви.
— Пайк, почакайте — спря го тя, несвикнала на обичайното немногословие на каубоите. — Ще работят ли за мене? Не казахте дали ще искат да работят за жена.
— Ще го сторят с удоволствие, госпожице Лийланд — отвърна Пайк. — Всички харесвахме баща ви и уважаваме желанията му.
Това беше най-дългата реч, която бе произнесъл от месеци насам.
— Благодаря ви, Пайк, това исках да знам. Ще говорим по-късно, когато имам по-добра представа как вървят нещата в ранчото. Дотогава ще разчитам вие и работниците да правите това, което трябва.
Той се накани да си тръгне, но се сети за нещо, което искаше да попита.
— Ами господин Уолтърс?
— Кърк Уолтърс е извън играта, що се отнася до ранчото. Няма да го продам, поради каквато и да било причина. Ще ви се плаща както обикновено, затова няма нужда да се безпокоите за пари.
Отговорът й като че ли задоволи Пайк. Без да каже нито дума повече, той се обърна и излезе от малката канцелария, където Бък Лийланд обикновено се занимаваше с работите си. Но в действителност управителят се тревожеше. Познаваше Кърк Уолтърс, знаеше, че той няма така лесно да се примири със загубата на ранчото и помисли, че Ариел е отхапала по-голям залък, отколкото можеше да преглътне. Но беше сигурен в едно. Всеки каубой в ранчото щеше да застане зад дъщерята на Бък Лийланд, независимо какво тя ще реши да направи.
Кърк Уолтърс беше тих и замислен след посещението при Ариел. Беше мислил много, докато се връщаше към собственото си ранчо, и стигна до едно решение, което идеално отговаряше на намеренията му. Подхвана темата пред Труди, докато седяха на кафе същата вечер в дневната.
— Какво мислиш за Ариел Лийланд? — запита той направо.
Труди направи кисела физиономия.
— Не ме занимавай с нея. Изглежда някаква дивачка. Колко млади жени от твоите познати ще изминат сами целия път до Тексас? Обзалагам се, че може да ни разкаже доста странни неща.
— По-добре свиквай с тази жена, Труди, защото тя ще бъде моя съпруга. Няма да позволя жените в къщата ми да нарушават мира с дребни заяждания.
— Какво? Ще се ожениш за Ариел Лийланд? Сигурно се шегуваш. Току-що се запознахте. Ами ако има някакъв скрит годеник? Откъде знаеш, че ще те вземе?
— Не скачай така, Труди. Решил съм го — каза Кърк с твърд, убедителен тон. Знаеш колко важна си за мене, но ако единственият начин да получа ранчото „Лийланд“ е да се оженя за собственичката, значи ще се оженя за нея. Не ме интересува колко годеници е скрила — щом реша нещо, край. Единственото, което ще промени решението ми, е Ариел да ми продаде ранчото и да се върне в Сейнт Луи, а това не изглежда вероятно. Тази женичка не ми изглежда от онези, които се отказват лесно. Всъщност е доста упорита. Но и аз съм упорит колкото нея.