Ариел остави Розали и Уилис в магазина и отиде право в канцеларията на Джейсън Бърнс. Този път имаше късмет; адвокатът си беше тук. Тя беше вторият му посетител за деня. Кърк Уолтърс вече беше минал оттук и си беше отишъл. Когато Ариел каза коя е, Бърнс я приветства с добре дошла в Тексас и я покани да седне.
— Сигурно имате много въпроси към мене след телеграмата, която шериф Хокс ви прати от форт Уърт — започна тя донякъде нерешително. — Но навярно се досещате защо съм в Тексас.
— Наложи се внезапно да напусна града, след като пристигна тази телеграма — каза Джейсън Бърнс, — и нямах много време да размисля над мотивите ви. Трябваше да ида веднага в имението на Уолтърс и да кажа на Кърк, че сте на път за Уейко. Бихте ли обяснили какво се случи във форт Уърт, че шерифът е поставил под въпрос самоличността ви?
Поне петдесетгодишен, Джейсън Бърнс беше нисък, набит мъж, с оплешивяваща глава и живи, интелигентни сини очи. Доста години вече практикуваше в Уейко и познаваше почти всички живеещи наоколо. Беше достоен за доверие, както повечето адвокати, но не се отказваше да върши сделки, които да облагодетелстват и собствения му джоб. Никога не беше направил нещо, което да се нарече непочтено, но в доста случаи беше тълкувал закона в полза на личните си цели и тези на клиентите му.
— Това е дълга история — въздъхна Ариел, — но имате право да знаете.
После тя му разказа за всички събития, довели до телеграмите, които бяха пратени до майка й и до него.
Разказът на Ариел смути и ужаси адвоката. Той се възхити на смелостта и упоритостта й, с които беше преодоляла трудностите. Кърк Уолтърс има право, забеляза той замислено. Ариел Лийланд е жена, която няма да се остави да я разубедят, когато си е намислила нещо. Явно беше твърдо решена да задържи имението.
— Удивителна история, скъпа. Рдавам се, че сте излезли от това изпитание жива и здрава. Ще бъда щастлив да съм ви от полза. Макар да не ви познавах от по-рано, от телеграмата, която пратихте от Сейнт Луи, разбрах, че идвате в Уейко. Просто не бях сигурен за причината. Затова не го споменах пред Кърк. Вече ви бях пратил документите за подпис, но когато научих, че идвате, приготвих други.
— Със сигурност вече разбирате, че няма да продам ранчото.
— Всичко, което е нужно за довършване на сделката, е вашият подпис на договора за продажба. Офертата на Кърк Уолтърс е изключителна; ще бъдете много богата млада дама, ако я приемете.
— Няма да продавам, господин Бърнс.
Бърнс я изгледа внимателно.
— Добре ли размислихте, скъпа госпожице Лийланд? Ранчото е мъжка работа. Можете ли да се оправяте с дузина каубои и да управлявате всички работи, за да получавате печалба?
— Така мисля — каза твърдо Ариел. — Съжалявам, ако съм ви причинила неудобство. Ще получите компенсация за труда си.
— Не става дума за мене, госпожице Лийланд. Кърк Уолтърс трябва да бъде успокояван. Той разчиташе на тази земя.
— Вече говорих с господин Уолтърс и той разбра решението ми. Изминах дълъг път, срещнах много пречки, понесох големи неприятности, за да изпълня желанието на баща си относно ранчото.
— Имах посетител тази сутрин — изрече бавно Бърнс. — Кърк Уолтърс поиска да ви опиша какви трудности ще срещне една млада жена при управлението на такова голямо ранчо като това на баща ви. Трябва да го направя за собственото ви благо. Но ако искате да се посветите на фермерството, ще направя всичко, което ми е по силите, за да ви помогна. Поне с деловата част.
Бърнс знаеше, че Уолтърс няма да одобри подкрепата му за Ариел, но той усещаше, че младата жена заслужава да получи възможност. Освен това, добре познаваше Бък Лийланд и той със сигурност не би оставил ранчото на дъщеря си, ако не беше уверен, че тя ще може да се справи. Дори нямаше да каже на Ариел за телеграмата, която беше получил сутринта от майка й и с която тя настояваше той да продаде ранчото и да прати дъщеря й обратно у дома. Момичето със сигурност беше достатъчно голямо, за да знае какво иска. Възнамеряваше да телеграфира на Уила Брейди и да й съобщи, че ако иска да прибере дъщеря си, да дойде да я отведе лично.
Усмивката, която Ариел му отправи, многократно компенсираше загубата на прихода от евентуалната продажба на ранчото.
— Наистина съм ви благодарна за помощта, господин Бърнс. Въпреки че беше много разочарован, господин Уолтърс също ми предложи подкрепата си. Добре е да знаеш, че имаш приятели. Първата ми молба е да освободите моите пари в банката. Розали купува припаси, които трябва да бъдат платени, а на мене ми трябва нов гардероб.
— Разбира се, скъпа. Ще дойда лично с вас в банката, за да се погрижа за нещата. Баща ви беше добър фермер и ранчото даваше доста прилична печалба. Ще се учудите колко пари ви е оставил. Харчете ги разумно и след време ще бъдете много богата млада жена.