Нито едно облаче не помрачаваше утринното небе, когато Ариел започна да се облича за пикника с Кърк. Не можеше да си спомни откога не е била на пикник и се надяваше да си отпочине в приятна компания. Сякаш от векове не беше се срещала с подходящ мъж, откакто… не, не трябваше сега да мисли за Джес. Освен това не би нарекла Джес Уайлдър подходящ мъж. Той беше вълнуващ, твърдоглав… великолепен! Тя го мразеше… желаеше го… но не можеше да го има.
Розали дойде при нея, докато тя чакаше Кърк на верандата.
— Сигурна ли си, че искаш това? — запита мексиканката, цъкайки неодобрително с език.
— Отивам само на пикник, Розали — отвърна Ариел, раздразнена от постоянните натяквания на икономката по адрес на Кърк.
— Това не ми харесва. Не си в безопасност с този мъж.
— За бога, Розали, какво може да се случи? Той е мой приятел. Свикнах да му вярвам през изминалия месец, мисля, че и ти би трябвало да свикнеш с това.
— Говорила съм със служителите му и знам на какво е способен. Дори работниците му се страхуват от него.
— Е, аз не се страхувам. И ти не би трябвало. Татко винаги казваше, че от приказки полза няма.
След тази забележка Розали млъкна, а Кърк дойде точно в десет с матка каручка.
Почти един час беше необходим, докато стигнат до мястото близо до река Брасос. Беше много красиво, донякъде уединено сред дърветата, между които Кърк разстла одеялото.
— Сега сте на собствената си земя — каза Кърк, докато Ариел се разхождаше покрай реката, загледана в разстлалата се водна лента. За него беше прекрасно, че така добре познаваше ранчото Лийланд. Налагаше се, ако искаше един ден то да бъде негово. — Има брод малко по-нататък, но никой няма да ни безпокои.
— Красиво място; благодаря ви, че ми го показахте. Има части от ранчото, където още не съм била, Толкова съм заета напоследък…
— Ариел, елате и седнете, изглеждате изтощена. Твърде много работите. Трябва ви мъж, някой, който да ви помага в ранчото.
Ариел изфуча възмутено:
— Справям се много добре.
— Разбира се, и се гордея с вас, но фермерството е трудна работа за жена.
Той я поведе към одеялото. Ариел се отпусна на земята, прибирайки крака под себе си. Кърк седна до нея и обгърна с ръка раменете и. Тя замръзна, но се укори, че постъпва глупаво; та той беше просто приятел. Той я усети, че се отпуска, и се усмихна вътрешно. Скоро щеше съвсем да я опитоми, мина му през ума самодоволна мисъл.
— Мислили ли сте за брак?
— Нима всяка жена не мисли за брак? — отвърна Ариел с неутрален тон. — Може би ще се омъжа един ден… кой знае.
— Отскоро ви познавам, Ариел, но вие станахте много важна за мене.
— Така ли? — каза тя предпазливо.
— Не сте ли се досетили вече? Надявах се и вие да изпитвате същото към мене.
Ариел преглътна. Не беше съвсем сигурна накъде води целият този разговор, но беше решително неудобно да говори с Кърк за такива неща като брак.
— Аз… аз ви се възхищавам, Кърк. Доказахте, че сте незаменим приятел.
— Само приятел? Надявах се на нещо повече. Има ли някой в Сейнт Луи, който да е важен за вас?
Ариел се сети за Дентън Добс и набърчи нос.
— Не съм оставила никакви обожатели в Сейнт Луи.
Кърк се усмихна, зарадван, че няма конкуренция за чувствата на Ариел. Тя беше млада, уязвима, самотна и готова за това, което той имаше предвид.
— Много мислих по този въпрос, Ариел, и искам да станете моя съпруга. Вие сте всичко, което някога съм искал от някоя жена — топла, красива, чувствителна и също така решителна като мене. Ако съберем имотите си, ще се получи едно от най-големите имения в Тексас. Толкова много си подхождаме. Моля ви, кажете „да“.
Тя остана смаяна, не можа да каже и дума. Харесваше Кърк, но бракът беше нещо сериозно. Това обаче можеше да накара майка й да престане да се меси в живота й и да се опитва да я накара да се върне в Сейнт Луи. Какви са тези мисли, упрекна се Ариел. Брак сред толкова кратко познанство беше нещо немислимо. Освен това, тя не обичаше Кърк.
— Поласкана съм, Кърк, но за брак не може и дума да става. Поне за момента. Аз почти не ви познавам. Нека си дадем време да се опознаем, преди да ме попитате отново.
— Защо да чакаме? Знам какво искам и ако си дадете труд да помислите, ще видите, че идеята си струва. — Когато Ариел се смути, той продължи: — Ще размислите ли?
— Да… разбира се, наистина съм поласкана. Просто съм неподготвена. Не знам дали изпитвам към вас… такива чувства.
— Как бихте могли? Та аз дори не съм ви целунал.
Ариел замислено прехапа долната си устна. Кърк отчасти имаше право. Как би могла да знае какво изпитва към него, ако никога не си го беше представяла в романтична светлина? Той беше приятел, нищо повече. Не пропускаше ли една възможност да научи дали някой друг мъж и въздейства по същия начин, както Джес Уайлдър? Щеше да бъде интересно да разбере дали ще реагира на допира на друг мъж така, както реагираше на целувките и ласките на Джес. Джес я караше да пламти от желание. Докосването му пораждаше у нея жажда, която друг не би могъл. А вероятно би могъл? Имаше само един начин да разбере.