— Целунете ме, Кърк — прошепна Ариел, вдигайки устни към него.
Кърк се усмихна широко. Беше прав. Да спечели Ариел се оказа дори по-лесно, отколкото беше мислил. Много по-лесно, отколкото да прилага сила или принуда. С увереност, породена от мъжкарска самонадеяност, той притегли Ариел в прегръдките си. Устата му бавно покри нейната, вкусвайки устните й.
Ариел не почувства нищо.
Когато тя не се отдръпна, той едва не извика от възторг и върхът на езика му се осмели да проникне по-навътре.
Все още нищо.
Тогава езикът му се одързости, проникна през бариерата на зъбите и целувката стана по-дълбока. Ариел отвърна, очаквайки чувствата й да експлодират. Когато нищо такова не се случи, тя се отдръпна леко и го загледа със смесица от смущение и учудване. Но Кърк вече беше завладян от собственото си откритие. Ариел не беше плахото девойче, за каквото я беше вземал досега. Той откри, че тя е жена, способна на страст, и възнамеряваше да изследва всичко това докрай. Може би този брак нямаше да се окаже толкова скучен, колкото си го беше представял. Подтикнат от неизказаното й съгласие и пришпорван от страст, която го учуди, Кърк отхвърли всякакви бариери. Сграбчи Ариел и я притисна в прегръдките си.
Устата му властно покори нейната. Ръцете му потърсиха интимност, каквато тя не възнамеряваше да допусне. Когато Кърк обхвана гърдата й, Ариел разбра, че той има наум нещо повече от целувките. Но вината не беше изцяло негова, защото тя съзнателно го беше насърчила, очаквайки да открие същите великолепни усещания, каквито бе изпитвала, когато я целуваше Джес. Когато не стана така, тя беше твърде заета да се ориентира в собственото си откритие, за да си зададе истински въпроса какво ще си помисли Кърк, ако тя не възрази против интимностите му. Този път вече се дръпна твърдо и настоятелно, макар че ръката му още държеше гърдата й.
— Не, Кърк… съжалявам, ако съм ви подвела. Не съм свикнала на такива неща.
— Ти си страстна жена, Ариел, защо да отричаш чувствата си към мене? Казах ти, че ще се оженя за тебе, така че защо се колебаеш? Никой няма да разбере, ако изпреварим сватбата с няколко седмици.
— Никога не съм се съгласявала на женитба, Кърк, само на една целувка. Нещата няма да отидат по-далече.
— Не бъди плаха, скъпа, няма да те нараня. Обещавам ти, че ще харесаш това, което ще направя с тебе.
— Имате погрешна представа за мене, Кърк, аз…
Но Кърк вече не слушаше какво му се говори. Той беше мъж на действието и искаше да докаже властта си над Ариел по най-първичния начин, познат на мъжете. Овладя устните й и я притисна на твърдата земя. Ръцете му бяха едновременно навсякъде — по гърдите, хълбоците, седалището й. Беше толкова завладян от мисълта да я има, а тя — от мисълта да се отбранява, че и двамата не чуха как един конник прекоси реката и излезе на брега само на няколко крачки от мястото, където двамата се бореха на одеялото.
Тихото изцвилване на коня на Кърк, който приветства новодошлия, стресна Кърк. Той веднага пусна Ариел, обърна се и посегна към пистолета си. Ариел се отпусна смаяна, поучудена как нещата се бяха развили толкова бързо. Една целувка бе накарала Кърк да стигне дотам, че да иска нещо повече. Имаше ли някакъв недостатък в характера й, който да кара мъжете да гледат на нея като на лесна жена, запита се тя отпаднало. Когато най-накрая осъзна, че не са сами, Кърк вече се беше дръпнал от нея.
— Здрасти.
— Какво искате? — запита войнствено Кърк. — Какво правите тук?
— Пресичам реката. Има ли закон против това?
— Не, само се питах защо сте избрали точно това място. Тук е собственост на Лийланд.
— Хубаво. Вие ли сте господин Лийланд?
— Не — призна неохотно Кърк. — Но това е госпожица Лийланд и тя ще ви каже, че нарушавате границата на собствеността й.
— Наистина? Нарушавам ли границата, госпожице?
Ариел премига, затвори очи и отново премига. Той още беше там. Огромен — господи, колко огромен беше, — плашещо красив и великолепно мъжествен. Седеше на коня си с неподражаема лекота, която подсказваше дълги часове, прекарани на седлото. Шапката му беше нахлупена ниско над челото, за да закрива очите му от слънцето, но Ариел би го познала навсякъде. Изведнъж й хрумна, че той е видял как тя и Кърк са се търкаляли по земята като животни. Изчерви се, червенината бавно пропълзя нагоре от деколтето към шията и бузите й. Джес сигурно беше усетил какво си мисли тя, защото каза: