Надявам се да не съм прекъснал нещо.
— Джес, не мога да повярвам на очите си! Какво правиш тук?
— Пресичам реката.
Тя седна на одеялото и издърпа надолу полата си. Той винаги успяваше да я раздразни.
— Знаеш какво искам да кажа.
— Вие двамата познавате ли се? — запита Кърк, почти онемял от учудване. Къде, за бога, е успяла Ариел да се запознае с такъв опасен човек, запита се той.
— Да, познаваме се — каза Джес, докосвайки шапката си, като се обърна към Ариел.
Съдейки по предпазливото поведение на Джес и притеснената му усмивка, Ариел би могла да се обзаложи, че той е бесен… че би могъл да бълва змии и гущери. Но усмивката и нехайното поведение не можеха ни най-малко да я заблудят. Беше видял достатъчно, за да си извади погрешно заключение.
— Кърк, това е Джес Уайлдър. Джес, запознай се със съседа ми Кърк Уолтърс. Кърк много ми помагаше с ранчото.
— Бих се обзаложил — изрече Джес с тънък намек в гласа.
Никой от двамата мъже не подаде ръка на другия. Още от самото начало и двамата разбраха, че между тях никога няма да се породи приятелство.
— Не ми отговори на въпроса — продължи Ариел. — Какво правиш тук? Мислех, че имаш работа в Мексико.
— Промених решението си — каза загадъчно Джес. И я изгледа многозначително. — Намислих да се отбия да посетя една стара позната.
Кърк премести очи от Ариел към Джес, осъзнавайки, че между двамата има някакво дълбоко подводно течение, но без да може да разгадае каква тъмна тайна съществува помежду им.
— Колко… мило от твоя страна, че си се сетил за мене.
— Много трудно е да те забравя — измърмори той под нос.
— Какво?
— Няма значение. Животът в ранчото оправда ли очакванията ти?
Очите на Ариел блеснаха.
— Повече, отколкото очаквах. Харесва ми. Тексас ми харесва. Пристигнах точно навреме. Кърк тъкмо щеше да купи имота, по аз дойдох и осуетих плановете му. Трябва да кажа, че той прие новината с учудваща благосклонност.
— Много любезно от ваша страна, Уолтърс. Ариел може да бъде доста убедителна, когато пожелае.
Джес изведнъж се огледа наоколо, забеляза кошницата за пикник и простряното одеяло и запита:
— Пикник ли си правехте?
— Да, докато вие не ни прекъснахте? — наблегна Кърк. — Още не сме стигнали до храната.
Той се надяваше, че забележката му ще накара Джес да си тръгне. Не му хареса, че този непознат се появи в толкова критичен момент. Още няколко минути и Ариел щеше да бъде негова. След като я обладаеше, тя щеше да се съгласи на брак, без да се поколебае. Цяла сутрин пропиляна, помисли си той мрачно, и то заради някакъв нахален каубой, когото Ариел случайно познавала. Кърк искаше Джес да си отиде, и то незабавно. Не искаше такъв поразително красив мъж да се навърта около Ариел, нито за секунда дори. А и двамата като че ли се познаваха доста по-отблизо, отколкото би му било приятно. Инстинктът обикновено не го подвеждаше и този път Кърк усети, че Джес Уайлдър представлява заплаха за отношенията му с Ариел.
— И аз не съм ял — проточи лениво Джес. — Последното прилично ядене, което ядох, беше в Сан Антонио.
И той погледна заинтригувано към кошницата за пикник.
— Ще се присъединиш ли към нас? — запита Ариел, без да обръща внимание на изпъшкването на Кърк. — Сигурна съм, че Кърк е донесъл повече храна, отколкото бихме могли да изядем.
Джес се ухили от ухо до ухо и слезе от коня.
— Вижте, Уайлдър, това е частно парти — възрази Кърк. — Присъствието ви не е желателно. Вече поднесохте почитанията си на госпожица Лийланд. Сега си тръгвайте.
Ариел изфуча сърдито. Кърк не биваше да говори така на Джес. Тя не беше негова собственост; не беше ничия собственост. Това беше нейна земя и ако тя беше поканила Джес да сподели храната им, той не би трябвало да се държи така. Честно казано, тя беше възхитена от появата на Джес точно в този момент, макар да я беше видял в ръцете на Кърк и да си беше направил погрешни заключения. Джес нямаше права над нея… беше я оставил в Уейко без никакви колебания.
— Кърк, аз поканих Джес и…
— Госпожице Лийланд, слава богу, че ви намерих!
Един конник спря пред тях, задъхан и със зачервено от бързата езда лице.
— Розали каза, че може да сте тръгнали насам.
— Какво има, Бъд? Нещо случило ли се е в ранчото?
— Да, госпожице. Пайк обяздваше един мустанг и той го хвърли. Здравата го тръшна. Розали каза да ви доведа веднага.