— Тръгвам — викна Ариел, бързайки към каручката.
Кърк взе одеялото и кошницата и ги хвърли отзад, а после скочи на мястото на кочияша.
— Аз ще стигна по-бързо дотам — каза Джес, грабна Ариел, преди да беше стигнала до каручката, и я метна на гърба на Боец.
После скочи на седлото зад нея. Тя не протестира, когато Джес цъкна с език и конят се понесе напред.
— Ариел!
Гласът на Кърк се издигна самотно във въздуха, докато Джес и Ариел се отдалечаваха в облак прах. Лицето му се изкриви грозно и той изригна поток от ругатни.
Развоят на събитията не му хареса никак, ама съвсем никак. Джес Уайлдър беше едно нежелано препятствие и намесата му сериозно попречи на плановете на Кърк. Но той се надяваше Уайлдър да си отиде, преди да е нанесъл прекалено големи вреди на връзката, която Кърк искаше да установи с Ариел. В противен случай той възнамеряваше да покаже на този натрапник с абсолютна сигурност как точно стоят нещата между него и Ариел.
След по-малко от час Ариел и Джес пристигнаха в ранчото. Бързата езда не предразполагаше към разговор; двамата не размениха повече от десетина думи. Но беше толкова вълнуващо отново да се намери в прегръдките на Джес, притисната до непоколебимата твърдост на тялото му. Спомените започнаха безмилостно да я нападат. Спомени, които се беше опитала да потисне, но така и не беше успяла. Господи, колко го мразеше… и го желаеше… и искаше той да не се беше връщал, за да й напомня за страстта, която някога бяха споделили. Докато не разбереше със сигурност защо отново се е появил в живота й, щеше да се държи много предпазливо с него. Той умееше незабелязано да се вмъква под кожата й и да я кара да чувства огромна нужда от присъствието му.
Розали ги чакаше на верандата. Тя като че ли се стресна, когато видя, че Ариел пристига с Джес, но загрижеността за ранения надделя. Погледна за миг към Джес и обърна отново вниманието си към Ариел.
— Как е Пайк, Розали? — запита Ариел тревожно.
— Зле е, сеньорита. Направих всичко, каквото можах.
— Някой отиде ли за лекар?
— Да, Дюи тръгна за града, но няма да се върне след по-малко от час.
— Може би мога да помогна — намеси се Джес.
Розали го изгледа внимателно, отбелязвайки колко широки са гърдите му, смаяна от силните му, добре очертани мускули. Това, което видя, й хареса, дори много, и тя погледна към Ариел за обяснение. Но обяснението беше абсурдно кратко.
— Това е Джес Уайлдър. Джес, Розали е моя икономка и приятелка.
— Приятно ми е, Розали — усмихна се Джес, докосвайки шапка.
— Ай, ай — засмя се Розали, — вие сте прекрасен мъж, сеньор. Иска ми се да бях десет години по-млада.
Джес се ухили още по-широко, когато Ариел изстена в отчаяние. Само това й липсваше, омаяна икономка!
— Заведи ни при Пайк, Розали. Не знам с какво може да ни помогне Джес, но си струва да опитаме.
— Да, сеньорита, в моята стая е.
Точно тогава Кърк влезе в двора и скочи от каручката. Очите на Розали се разшириха, тя едва не се пръсна от любопитство. Той се присъедини към Ариел и Джес, които тъкмо влизаха в къщата. Раненият управител пъшкаше, настанен на леглото в малката стая на Розали, точно до кухнята. Джес веднага се приближи към него и коленичи до леглото.
— Скоро ще се оправиш, каубой — каза той с успокояващ тон, учуден как така този толкова млад мъж е успял да се издигне до управител. — Лекарят пътува насам.
Докато говореше, ръцете му опипваха ръцете и краката на Пайк, установявайки веднага къде е проблемът. Джес се изправи и отиде към застаналите наблизо Кърк и Ариел.
— Счупен ляв крак и дясна ръка — каза той. — Не знам колко са усложнили нещата, като са го местили.
— Не можем ли нищо да направим? запита угрижено Ариел Нежното й сърце се късаше, като виждаше как страда раненият мъж.
— Май ще трябва да чакаме, докато дойде докторът. Имате ли лауданум? Ще успокои донякъде болките.
— Да, имам малко — отговори Розали. — Държа го за такива случаи.
— Дай му — каза Ариел.
След почти един час Пайк се поотпусна, но очевидно още изпитваше силни болки. Тогава Дюи се върна, но беше сам.
— Къде е докторът? — извика разтревожена Ариел. — Не можа ли да го намериш?
— Намерих го, госпожо, но не може да дойде. Госпожа Лейси ражда и май е на умиране. Каза, че ще дойде веднага щом може.
Ариел изстена, а Кърк изруга отчаяно. Джес само стисна зъби и изрече:
— Аз мога да наместя костите. Правил съм го доста пъти.
— Сигурен ли си, Джес?
— Не сте с ума си, ако разрешите на този човек да докосне Пайк — намеси се Кърк.
— Какво ти трябва? — запита Ариел, без да обръща внимание на думите на Кърк.
Тя вярваше на Джес. Щом казваше, че може да намества счупени кости, значи беше така.