Джес бързо изреди какво му е необходимо и прати Розали да го донесе. Когато тя се върна, той помоли всички освен нея да излязат от стаята и се захвана за работа. Пайк извика веднъж, когато кракът му беше върнат в правилното положение, и втори път, когато процедурата се повтори с ръката му. После припадна.
— За щастие, и двете счупвания бяха чисти — каза Джес, когато отиде при Кърк и Ариел в дневната след доста дълго отсъствие.
Изглеждаше уморен, беше потънал в пот от положените усилия.
— Не знам как да ти благодаря, Джес — каза Ариел. Нямаха ли край способностите на този мъж? — Май за дълго ще остана без управител.
Тогава Бъд влезе в стаята, за да се осведоми как е Пайк.
— Как е той, госпожице Лийланд?
— Да се надяваме, че ще се оправи, но ранчото остава без управител. Ще поемеш ли работата, Бъд?
Бъд изглеждаше направо в паника.
— Аз? О, не, госпожо, не съм за управител. Аз съм само каубой, изпълнявам заповеди.
— Ами някой друг от работниците? Дюи или Кейси, или Моуз?
— И те няма да искат. Никой от тях не иска да е управител. Кърк изправи гръб на стола си, горд от факта, че може да предложи на Ариел нещо, което Джес Уайлдър не можеше.
— Не се тревожи, Ариел, ще пратя един от най-добрите мои хора да поеме работата. Дори няма нужда да му плащаш. Той си остава мой работник, но ще работи за тебе, докато Пайк оздравее.
— Би ли направил това за мене? — запита Ариел с благодарност.
— Разбира се. Защо са приятелите? Казвал съм ти, че много те ценя и се притеснявам, че ще останеш тук сама.
— Колко трогателно — каза Джес с лек упрек. — Няма защо да се тревожите толкова, Уолтърс. В момента не съм зает с нищо, така че ще се радвам на помогна на Ариел.
— Ти? — изрече смаяна Ариел. — Ти ще ми бъдеш управител?
— Какво разбирате от фермерство? — запита подигравателно Кърк.
— Доста — беше загадъчният отговор на Джес.
— Ще приемеш ли предложението му, Ариел? — запита Кърк обидено. — Мислех, че вярваш на преценките ми.
— Така е, Кърк, но не мисля, че Джес ще се наеме с нещо, с което не може да се справи. Ако той… има нужда от работа, ще се радвам да го наема за управител.
Кърк кипна вътрешно. Джес се ухили.
Розали потисна едно изкискване. По лицето на Бъд се разля облекчение. Ариел въздъхна, не желаейки да се задълбава в усложненията, които щеше да предизвика оставането на Джес в ранчото.
12
Кърк си тръгна късно, не желаейки да остави Ариел сама с Джес Уайлдър, но не можа да измисли правдоподобна причина да остане. Бъд и Розали също си тръгнаха. В дневната останаха само Джес и Ариел. Тя като че ли беше изгубила дар слово, докато Джес я гледаше като човек, припадащ от глад, несъзнавайки, че се е втренчил в нея. Очите му не можеха да й се наситят. Явно Тексас й понасяше добре, защото изглеждаше чудесно. Кожата й беше добила привлекателен загар, а тялото й беше гъвкаво и стройно. Той си спомни с мъчителна яснота как това тяло се притискаше в прегръдките му, как я беше довеждал до екстаз и как я беше направил жена. Потръпна от еротичните спомени, които паметта му съживяваше.
Бавна червенина плъпна по бузите на Ариел. Без нито дума тя разбра какво мисли Джес и това я ядоса. Проклет негодник, помисли тя раздразнена. Правеше го нарочно, опитвайки се да я накара да се почувства неудобно. Но тя скоро щеше да сложи край на това.
— Какво правиш тук, Джес? Мислех, че си в Мексико? Намери ли Дилън?
Джес положи огромно усилие на волята, за да се съсредоточи върху думите на Ариел и да не мисли как изглежда тя.
— Дилън се е скрил някъде отвъд границата, може би е с бандитите, които са се установили сред хълмовете. Преследвах ги оттатък Рио Гранде, но му загубих следите. Щеше да е лудост сам да навляза сред тия хълмове. Още не съм готов да умра.
— Отказал си се? — запита Ариел в недоумение.
Джес не й изглеждаше на човек, който се отказва лесно.
— Да съм се отказал ли? Не, по дяволите! Дилън ще се върне. В Мексико няма много плячка. Давам му няколко седмици, преди Тексас да го примами отново. Някой ден ще чуем, че е ограбил банка или дилижанс, и аз ще чакам.
— Какво правиш тук, в ранчото?
— Любопитствам. Освен това, беше ми на път — помъчи се да се оправдае той. — Помислих да видя как се справяш.
— И се нае да станеш управител, защото няма какво друго да правиш, така ли? — предположи Ариел, не съвсем доволна от обяснението му.
— Би могло да се каже.
— Джес Уайлдър! Ти си най-дразнещият мъж, когото някога съм срещала.
— А ти си най-възбуждащата жена, която някога съм срещал. По дяволите, Ариел, защо стоим тук и си приказваме като учтиви непознати, когато всичко, което искам, е да те целуна?