— Защото поне веднъж в живота си проявявам здрав разум, когато става въпрос за тебе. Не ми е дотрябвало да ми усложня ваш живота, щом като във всеки момент можеш отново да изчезнеш. Това е чисто делово споразумение. Трябваше да послушам Кърк и да приема човека, който той ми предлагаше.
— Кърк — изсумтя презрително Джес. — Ако можеше да постигне каквото си е наумил, щеше да се ожени за тебе и да те има още преди да си успяла да кихнеш.
— Толкова зле ли щеше да бъде? — запита Ариел с отбранителен тон. — Предложението му поне е законно. Повечето момичета желаят да се омъжат.
Предизвикателството даде резултат.
— Ти не обичаш Уолтърс.
— Откъде можеш да знаеш? — тросна се Ариел.
Как смееше Джес да й се налага? Това, че идваше и си отиваше от живота й по всяко време, не му даваше никакви права над нея.
— Много добре мога да ти го докажа.
Бързината му я изненада. Тя се озова в ръцете му само след миг, притисната до твърдата стена на гърдите му, а жадната му уста плени нейната. Той започна да я целува, езикът му проникваше през бариерата на устните й, вкусваше я и я възпламеняваше по своя неповторим начин.
— Липсваше ми. Това ми липсваше — изстена Джес срещу устните й.
Ариел не можеше да говори, а само да чувства. Чувстваше топлината му, мигновено пламналата му страст, възбудата му. Тя беше замаяна, объркана, озадачена., и внезапно изпълнена с бяс. Нима този огромен, арогантен тексасец мислеше, че може да скача така в живота й и да я пожелава всеки път, когато му се прииска? Не беше дотам глупава, че да падне в ръцете му или да продължи с него това, което бяха започнали преди седмици. Скоро щеше да му покаже, че не може да става все неговото. Ако Джес Уайлдър искаше да спи с някоя жена, прекрасно можеше да си намери някой публичен дом в Уейко. Да се освободи от прегръдката му беше най-трудната задача, с която някога се беше сблъсквала, но тя я изпълни с изненадваща сръчност.
— Да си управител не означава да ставаш интимен с работодателя си — укори го тя. — Предлагам да се настаниш в бараката и да се запознаеш с работниците.
Джес й отправи най-арогантната си усмивка.
— Разбира се, госпожо работодател, но аз мисля, че доказах думите си. Никоя влюбена в друг жена няма да реагира на целувката ми така, както ти.
Обърна се и излезе от стаята с онази разлюляна походка, която накара Ариел да стисне зъби във върховно отчаяние.
— Ужасно дразнещ мъж — процеди тя през зъби.
— Това ли е той, сеньорита?
Розали влезе в дневната точно когато Джес излизаше през предната врата.
— За какво говориш, Розали?
— Розали не е вчерашна, Ариел. Сеньор Уайлдър е специалният мъж, за когото говореше. Тези горещи погледи, които ти хвърля, можеха да ми стопят костите, ако бяха насочени към мене.
— Въобразяваш си — намръщи се Ариел.
Сведе очи, прикривайки мислите си от проницателната икономка.
— Не си въобразявам, сеньорита. Няма да е зле да не ме лъжеш.
— Права си, както обикновено, Розали. Твърде си прозорлива, за да те лъжа. Но ужасно грешиш за Джес Уайлдър. Той си има цел; аз не представлявам нищо за него. Харесва жените и за съжаление, аз съм налице, докато той чака… няма значение. Достатъчно е да кажа, че Джес Уайлдър ще изчезне от живота ми също така внезапно, както се и появи. Нищо, което мога да кажа или да направя, няма да го задържи при мене.
— Мисля, че погрешно преценяваш сеньор Уайлдър — забеляза меко Розали. — Интуицията ми казва, че той има силни чувства към тебе. И ако съдя по това, което видях, и ти отговаряш на чувствата му.
Нищо скрито ли нямаше тук, запита се Ариел гневно, докато се обръщаше, за да се скрие от проницателния поглед на Розали. Мексиканката имаше удивителната способност да вижда дълбоко в душата й неща, които Ариел още не беше готова да признае пред себе си.
— Пак си подслушвала — обвини я Ариел. — Но мога да ти кажа истината. Понякога направя мразя Джес Уайлдър. Той е най-упоритият мъж, когото познавам. Винаги е прав и не приема „не“ за отговор. Ако наистина трябва да знаеш, Розали, Джес е мъжът, който отказа да повярва, че съм Ариел Лийланд, като упорито твърдеше, че съм някоя си Тили Каулс, обикновена бандитка, издирвана за различни престъпления.
Тъмните очи на Розали се разшириха. Ариел вече й беше разказала историята, пропускайки обаче името на Джес.
— Ай, ай, значи той е този мъж, който ти е причинил такава мъка. Била си сама с него много дни, нали?
Този обикновен въпрос отвори вратата за много други, на които Ариел нямаше намерение да отговаря.
— Може би трябва да идеш да видиш Пайк — каза тя със стегнато гърло.