Не искаше да й се напомня за начина, по който Джес я караше да се чувства — да усеща едновременно горещина и студ и цялата да трепери отвътре.
Спотайвайки една усмивка, Розали остави Ариел на собствените й мрачни мисли.
Малко след това лекарят пристигна от града.
— Няма много работа за мене тук — каза той, след като прегледа шините на ръката и крака на Пайк. — Който и да го е направил, добра работа е свършил. — Поправи някои дребни неща, остави шишенце лауданум, каза какво трябва да се прави за болния и си тръгна, обещавайки да дойде пак след ден-два. — Трябва да лежи шест седмици, но след няколко дни можете да го преместите в бараката. Сигурно ще му е по-удобно при работниците, отколкото тук, в къщата.
Шест седмици, помисли Ариел мрачно, докато изпращаше доктора. Шест седмици непрекъснато да вижда Джес. Как щеше да оцелее?
Кърк Уолтърс ритна вратата и влезе като буреносен облак в къщата. Нищо не ставаше както го беше намислил. Беше почти опитомил Ариел, когато изневиделица изникна този проклет каубой, Джес Уайлдър.
— Какво, по дяволите, става тук? — извика Труди от горната площадка. — Толкова скоро ли ви свърши пикникът?
— Каквото остана от него — изсъска Кърк. Труди заслиза по стълбите, но яростното изражение в очите на Кърк я накара да спре насред път. — Стана злополука в ранчото и пикникът свърши по никое време.
В очите му се показа замислено изражение, докато изучаваше сестра си с неприкрито възхищение.
Виждаше една красива блондинка, със съблазнителни сини очи и фигура, която би накарала повечето мъже да останат с отворена уста. Макар че изглеждаше студена и царствена, тя беше всичко друго, но не и студенокръвна. Кърк знаеше от първа ръка, че сестра му е една страстна малка кучка, която би легнала с всеки каубой в околността, ако той й разрешеше. Досега егоистично се бе въздържал да й търси съпруг, но внезапно видя начин да се възползва от опита на Труди и не изпита никаква вина за това, което щеше да й предложи. Беше я подкрепял и беше изпълнявал всеки неин каприз през всичките тези години, затова най-малкото, което тя можеше да направи за него, беше да му помогне, когато му беше необходимо. Освен това, разсъждаваше той, молбата му щеше да се стори на Труди по-скоро удоволствие, отколкото дълг.
— Какво… какво гледаш? — запита Труди, заинтригувана от интереса на Кърк.
— Тебе. Ти си красива, страстна жена… ще бъде грешка да те държа само за себе си, когато можеш да ми бъдеш толкова полезна. Обзалагам се, че много лесно можеш да навиеш някой мъж на малкия си пръст.
— Какво намекваш, Кърк?
Кожата й пламна от напрегнатия му поглед. Умът на брат й беше потаен, но тя отдавна беше разбрала, че понякога мислите им текат в еднакво направление.
— Намерих ти мъж.
— Какво? Ако исках мъж, щях сама да си намеря.
— Не и като този. Повече ме бива да преценявам жени, но дори аз трябва да призная, че непременно ще оцениш избора ми. Това е един едър, висок текеасец, точно такъв, каквито май предпочиташ. Изглежда ми и доста опасен. Но мисля, че можеш да се справиш с него.
— Кой е този мъж? — запита Труди с внезапно събуден интерес. — Къде го срещна?
— Казва се Джес Уайлдър и се появи кой знае откъде. Ариел почти щеше да се съгласи да се омъжи за мене. Още малко и щях да я водя на въженце, когато той се появи. С огромно учудване научих, че се познават. И то доста добре, ако се съди от разговора им.
— Къде може Ариел да срещне такъв мъж? — запита Труди. Подобен мъж й изглеждаше направо мечта, прекалено добър за такива като Ариел Лийланд.
— Проклет да съм, ако знам. Точно тогава дойде един човек от ранчото и каза, че управителят бил лошо ранен. Ариел веднага си тръгна и след това не успях да поговоря насаме с нея. Останах колкото можах, но тя имаше очи само за онзи каубой. Не го харесвам, ама никак.
— Какво ще правиш сега?
— Ти ще привлечеш вниманието на Уайлдър и ще го държиш далече от Ариел, докато аз успея да я направя своя съпруга.
— Аз ли? Какво те кара да мислиш, че това ще ме интересува?
— Ха! — изсмя се Кърк. — Познавам те. Ще се заинтересуваш от Джес Уайлдър, сигурен съм. Освен това, каквото и да направиш, то ще бъде от полза и за тебе, не само за мене.
— Да не искаш да спя с този мъж?
— Ако трябва. Не се прави на обидена, никога не си се отказвала от добро чукане. Трябва да го знам, нали се грижа за твоите… нужди, откакто навърши шестнайсет. Ако направиш това, за което те моля, и ранчото „Лийланд“ стане мое, ще получиш това имение като зестра.
— Искам го черно на бяло, Кърк — заяви Труди.
— Ще го имаш — обеща той. — Ако се съгласиш да отвличаш вниманието на Уайлдър достатъчно дълго, за да убедя Ариел да се ожени за мене.