— Ами ако ми хареса толкова, че да поискам да се омъжа за него?
— Твой е, стига да не ми го водиш често на гости.
— Дадено — съгласи се Труди с хитра усмивка.
Не познаваше мъж, когото да не беше успяла да съблазни. Просто не беше намерила някого, за когото да поиска да се омъжи. Кърк наистина й беше брат, но той беше единственият мъж, от когото имаше нужда. Тя искрено се надяваше Джес Уайлдър да свали Кърк от пиедестала му. Със сигурност искаше това.
Състоянието на Пайк се подобри, така че можеше да бъде преместен в бараката. В действителност, той помоли да го преместят, след като няколко дена се измъчваше в стаята на Розали. Лекарят не бе сбъркал, като твърдеше, че каубоят ще предпочете да е сред другарите си. Розали и Ариел пак така се грижеха за него, но сега той имаше компанията и подкрепата на работниците.
Ариел се срещаше с Джес само когато беше абсолютно необходимо. Обикновено той беше толкова зает, че двамата говореха само във връзка с неговата работа, която той вършеше забележително добре. Кърк се отби един-два пъти, за да се осведоми за здравето на Пайк и да й напомни, че не е отговорила на предложението му. Спомена и че трябва да замине за известно време, и изненада Ариел с въпроса, дали Труди може да й погостува, докато него го няма, като каза, че никак не му се иска да я оставя сама в ранчото. Ариел, разбира се, се съгласи, макар да знаеше, че посещението на Труди няма да й бъде особено приятно. Двете не се харесваха особено.
След няколко дни Кърк дойде със сестра си и с достатъчно багаж, натоварен в каручката, за да осигури продължителното гостуване на Труди. Ариел посрещна блондинката с възможно най-големия ентусиазъм, който можа да изстиска от себе си. Забавляването на гости беше на последно място в списъка на приоритетите й.
— Толкова мило от ваша страна да ме поканите — каза Труди, докато Кърк я сваляше от каручката. — Не понасям да съм сама, докато брат ми го няма.
— Удоволствието е мое — отговори учтиво Ариел. — Розали ще ви покаже стаята и можете да се настаните. Един от работниците после ще донесе багажа ви.
— Приятно прекарване, сестричке — каза Кърк. — Ще се опитам да не отсъствам много дълго.
— Не се притеснявай за мене, ще си прекарам добре — отвърна Труди, отправяйки му най-ослепителната си усмивка.
— Наистина много мило от ваша страна — продължи Кърк, когато Труди влезе в къщата. — Сестра ми понякога е доста капризна. Страхувам се, че родителите ни много я разглезиха. Сигурна ли сте, че нямате нищо против?
— Казах, че всичко е наред — изрече Ариел рязко. Намирайки собствения си тон за доста недружелюбен, тя се помъчи да се поправи. — Не се тревожете, Кърк, ще се оправим.
— Ще обмислите ли предложението ми, докато ме няма?
— М… може би.
Само това бяха думите, които успя да изцеди от себе си. Със сигурност не беше редно да му дава напразни надежди.
— Ще искам да ми отговорите, когато се върна — настоя Кърк. — Прекалено ли ще е да помоля за една целувка? Ужасно ще ми липсвате.
Ариел се изчерви. Не искаше да целува Кърк, особено тук, където някой можеше да ги види. Отвори уста да протестира, но не можа да издаде повече от един задавен звук, когато Кърк отказа да приеме отказа й. Устните му, горещи и твърди, се прилепиха към нейните, той обхвана тила й с ръка и я задържа здраво. Не беше имал намерение да я целува насила, но видя, че Джес се приближава към къщата, и реши, че не може да устои на възможността да покаже на каубоя, че Ариел му принадлежи. След като мина достатъчно време, той я пусна, когато видя, че Джес ги гледа с изражение, което можеше да се опише само като убийствено.
Замаяна от целувката му, Ариел загледа как Кърк се отдалечава. Не че тази целувка предизвика някаква реакция — даже напротив. Смути я огромната му самонадеяност. Той като че ли мислеше, че тя е длъжна да падне в обятията му и да му е благодарна, че той иска да се ожени за нея. Остана да се взира след него, притиснала пръсти към устните си.
— Спа ли вече с него?
Тя се извърна рязко.
— Какво? Как смееш да се промъкваш така, Джес Уайлдър? Не може ли едно момиче да остане за малко насаме с… приятел?
— Зададох ти въпрос, Ариел. Спа ли вече с него? — Лицето му беше червено от гняв. — Той те целуна така, сякаш те притежава. Когато налетях на вас на пикника, те опипваше.
— Това не е твоя работа, Джес Уайлдър! Нямаш никакви права над мене! Ще спя с когото си поискам.
— Как ли пък не! — изсъска той, хвана я за китката и я дръпна към себе си.
— Да не прекъсвам нещо?