Ариел упорито тръсна глава.
— Казах ти, документите и парите ми бяха в дамската ми чантичка, а нея я няма. Останаха ми само малко, защипани на… няма значение.
Джес изхъмка. Беше й дал възможност да докаже самоличността си, но до момента тя не можа да му покаже нищо, което да го накара да промени мнението си. Тили Каулс беше умна, признаваше й го, и най-добрата актриса, която беше срещал. Почти беше успяла да го убеди, че е Ариел Лийланд… почти, но не съвсем. Най-малкото, една дама няма да тръгне да пътува сама през тексаската пустош. Разбойниците яздеха необезпокоявани между градовете, индианците от племената кайова и команчи все още предприемаха нападения.
— Къде ме водиш? — запита Ариел.
Надяваше се да е някъде, откъдето да телеграфира до Сейнт Луи и да потвърдят самоличността й. Майка й и вторият й баща щяха да се ужасят, като научат, че са я сбъркали с някаква престъпничка. Бяха против пътуването още от самото начало и изрично й бяха забранили да напуска Сейнт Луи. Но Ариел беше решила да им докаже, че грешат, и да поеме юздите на ранчото „Лийланд“. Щом баща й е имал достатъчно вяра в нейните способности да управлява любимото му ранчо, тя не можеше да го продаде, както настояваше майка й.
Майка й смяташе Тексас за нецивилизована територия, населена с индианци и разбойници, а вторият й баща, Том Брейди, беше напълно съгласен с нея. Затова майка й се беше разделила с баща й Бък Лийланд и го беше оставила в Тексас преди години, когато Ариел беше още дете. После се беше развела с него и се беше омъжила за Том Брейди. Понеже Ариел още нямаше навършени двадесет и една години, трябваше да действа сама и тайно да си осигури пътуването с дилижанс до Тексас. Колкото и да не й се искаше, замина, без да каже на майка си, само остави бележка, с която да обясни действията си.
— В затвора във Форт Уърт има една килия, надписана с името ти — каза Джес след дълго мълчание.
Нарочно се бавеше с отговора на въпроса, който му зададе Ариел, защото му беше извънредно трудно да се съсредоточи, когато мекото й задниче така предизвикателно подскачаше, притиснато до твърдите му бедра. Раздвижи се на седлото.
Проклятие, помисли си унило. Толкова отдавна не беше имал жена. Първото, което щеше да направи, след като пъхне Тили в затвора, щеше да бъде само едно — посещение в публичния дом на госпожица Джолийн. Всяко от момичетата й би могла лесно да му източи соковете. Да, точно от това имаше нужда, да се потъркаля в чаршафите с някоя порядъчна курва. Хич не му и трябваше да си точи зъбите за жена като Тили — или Ариел, или както там предпочиташе да се нарича. Трябваше да тегли чертата, а доколкото си спомняше, никога не беше спал с жена, търсена за убийство и ограбване на банка.
След резкия отговор на Джес Ариел повече не продума. Какво можеше да каже, след като вече беше казала всичко? Явно едрият, упорит тексасец беше прекалено твърдоглав, за да я чуе. Но и тя не падаше по-долу. Не го ли беше доказана, като замина сама от Сейнт Луи? Джес Уайлдър си беше намерил майстора, кипеше Ариел в безмълвен гняв. И когато разбереше грешката си, тя нямаше да го остави да му се размине. Щеше да си плати, задето се отнася с нея като с обикновена престъпничка и… и курва!
— Жадна съм — изрече тя. — И гладна.
— Наблизо има станция за дилижанси, можем да спрем там да хапнем нещо и да се освежим — каза Джес. — Трябва да съобщя за инцидента и за убитите. Иначе ще се чудят какво е станало, след като дилижансът не пристигне навреме.
Надеждите на Ариел възкръснаха. Станцията означаваше хора, а хората — помощ. Някой трябваше да убеди този безмилостен ловец на глави, че е хванал не когото трябва.
— Кога ще стигнем там?
— След три-четири часа — пресметна Джес, вглеждайки се с присвити очи в далечината. — Ще взема кон за тебе, за да яздим поотделно. Макар че Боец не се оплаква, двойният товар го бави, а това никак не ми харесва.
— Нямаш търпение да се отървеш от мене, така ли? — подразни го Ариел.
— Можеш да се обзаложиш. Колкото по-скоро те тикна зад решетките, толкова по-скоро ще си получа парите.
Ариел изпусна остро дъх.
— Невъзможен си! Толкова малко ли означава човешкият живот за тебе?
— И аз бих могъл да ти задам същия въпрос — върна атаката Джес, святкайки застрашително със сребристо-сивите си очи. — Колко хора сте убили с твоя любовник? Най-малко шест, за които знам, включително брат ми.
— Изглеждам ли ти способна да убия някого? — нападна го Ариел.
— Външността лъже — каза Джес с равен тон.
Твърдата нотка в гласа му накара тръпки да пробягат по гърба й. Изпита съжаление към нещастниците, които можеха да се нарекат врагове на Джес Уайлдър. Той беше суров, упорит и беше невъзможно да бъде разубеден, когато си втълпеше нещо. И все пак… все пак тя не можеше да отрече мощното му магнетично излъчване или да подцени чисто животинската му привлекателност.