Джес веднага пусна Ариел. Ако свирепото му изражение беше някакво указание, Труди не би могла да избере по-лош — или по-добър — момент.
— Кърк ми каза, че имате нов управител. — Тя изгледа Джес с оценяващ поглед, мислейки, че Кърк изобщо не го е описал както трябва. Беше едър и висок, да, но и толкова мъжествен, красив и излъчващ мъжка чувственост, че само като го погледнеше, се разтреперваше. Пристъп на необуздана страст разтърси тялото и. — Ще ни запознаете ли, Ариел?
Ариел не пропусна внимателния оглед на Труди, нито начина, по който сините й очи се спряха така властно на Джес. Едва не изстена отчаяно. Нима този огромен текеасец действа така на всички жени? Първо Розали, сега Труди. Е, поне тя проявяваше здравия разум да му устои.
— Съжалявам — измърмори Ариел. — Не исках да бъда неучтива. Това е Джес Уайлдър, моят управител, докато Пайк не се възстанови. Джес, това е Труди Уолтърс, сестрата на Кърк.
— Приятно ми е, госпожице — провлачи Джес, осъзнавайки ефекта, който беше произвел върху Труди. — Всички жени в тази част на Тексас ли са толкова красиви като вас?
Думите му постигнаха желания ефект. Ако беше искал да накара Ариел да ревнува, успя, и то много добре. Тя стисна зъби и загледа как Джес омайва Труди, чието прекалено раздуто его вече ставаше непоносимо.
— Страхувам се, че вие по-добре можете да прецените — каза игриво Труди. Премига бързо-бързо, карайки Ариел да потисне още един стон. — Моля, наричайте ме Труди. „Госпожице“ звучи толкова официално. А аз ще ви наричам Джес. Тукашен ли сте, Джес?
— Не. Роден съм край форт Уърт, но напоследък се навъртам насам.
— Бих се обзаложила — едва не изпъшка Труди.
— Нямаш ли работа за вършене, Джес? — намеси се Ариел.
Труди още малко и щеше да го изяде с поглед, а Джес се къпеше във вълните на обожанието й като доволно кученце. Колко жалко, че Труди не знаеше какъв е в действителност Джес Уайлдър, помисли тя ожесточено.
Джес й изпрати ослепителна усмивка.
— Имам много работа, госпожо. Но не е по-приятна от това, да стоя тук и да си приказвам с две красиви жени. Обаче май ще трябва да я свърша, затова, дами, ще се видим по-късно.
— Можете да разчитате на това, Джес Уайлдър — подвикна Труди след него.
Звукът, който излезе от гърлото на Ариел, беше всичко друго, само не и подхождащ на дама.
В следващите дни Труди непрекъснато й се мотаеше в краката. Когато не се месеше във всички работи на Ариел, ходеше по петите на Джес. Един ден Ариел я видя да прокарва ръце по изпъкналите му бицепси, ахкайки като обезумяла. Или поне така й се стори на нея. Друг път блондинката беше кацнала на оградата на корала, запретнала роклята си доста нависоко, за да позволи на Джес, който работеше с един кон, да огледа както трябва стройните й прасци, което представляваше и изкусителен намек за по-нежната плът над коленете. Явно тази жена се стремеше да завърти главата на Джес и Ариел с яд помисли, че женските й номера действат много добре. Беше го смятала за имунизиран срещу подобни маневри. А може би беше имунизиран само срещу нея?
Гостуването на Труди продължаваше вече две седмици и Ариел започна да се пита докъде е способна да стигне тя, за да примами Джес. Не се наложи да чака дълго. Беше в двора, когато видя блондинката да изчезва в обора с високия тексасец.
Труди беше на върха на щастието, когато получи възможност да остане насаме с Джес. Досега не беше имала особен късмет да го примами в компрометиращо положение. Кърк скоро щеше да се върне и очакваше да намери Джес извън играта, що се отнася до Ариел. А Кърк много мразеше да го разочароват. Труди говореше с Джес, докато той работеше близо до корала, и когато той се извини, тя просто тръгна подире му, щом видя, че се е запътил към обора. Знаеше, че по това време никой от работниците не е наблизо, и се усмихна, предвкусвайки онова, което щеше да се случи, когато го хванеше насаме. Той беше мъж, нали? При това извънредно мъжествен. Тя знаеше, че ще е точно такъв любовник, за какъвто винаги си беше мечтала.
— Искаш ли нещо, Труди? — запита Джес, когато тя дръзко го последва в полуосветената конюшня, пълна с миризма на коне, сено и тор.
— Харесва ми да съм с тебе, Джес. Не възразяваш, нали?
Джес оценяваше прелестите на жени като Труди Уолтърс, но не беше пленен от нея. Разбра, че тя си е наумила нещо, но не знаеше какво. Можеше просто да флиртува или да е жена, жадна за мъжко внимание, или… наистина да е лапнала по него.
— Разбира се, че не възразявам, Труди, но на госпожата няма да й хареса да зарежа работата си, за да говоря с тебе.
— О, остави я госпожата! Забрави Ариел поне за няколко минути и мисли за мене.