— Разбира се — каза саркастично Ариел. — Просто се бяхте награбили един друг, само да си почешете гърбовете. За глупачка ли ме мислиш? Не че много ме интересува какво правите с Труди — додаде тя кисело.
— Не искам Труди — заяви Джес. — Казах й го днес следобед.
— Може и да ти повярвам.
— Ти явно не остана достатъчно дълго, за да видиш какво се случи в тази малка сцена, която тя предизвика.
— Видях всичко, което исках да видя.
— Ариел, кълна ти се, не съм докоснал Труди. Как мога, кога то толкова силно те искам, че не мога да погледна друга жена? Нека ти покажа колко много те искам.
Ако я докоснеше, тя щеше да се изпари като дим.
— Това ли дойде да ми кажеш, Джес?
Той изригна една полугласна ругатня.
— Не, по дяволите, това не е всичко. Искам да знам дали смяташ да се омъжваш за Кърк Уолтърс. Направил ли е друго, освен да те целуне? Само като си помисля как те докосва, полудя вам достатъчно, за да убия тоя негодник.
— Не знам защо това би трябвало да те засяга — каза Ариел. Но за твое сведение нямам намерение да се женя за Кърк.
— Труди не каза точно това.
— Труди няма право да говори вместо мене. Със сигурност не е човек, на когото бих се доверила.
— Ами другото — продължи Джес. — Докъде сте стигнали с него? — Нямаше представа, че е стиснал юмруци, докато не усети как ноктите му се забиват в дланите.
— Не мога да си представя защо личният ми живот би трябвало да те засяга, но ако това ще те накара да си идеш, ще ти кажа. С изключение на една-две целувки Кърк не ме е докоснал. Сега доволен ли си?
Джес изпусна една дълга въздишка.
— Да, но още не съм готов да си тръгна. Има още нещо, което искам да знам.
— Кажи го — отвърна Ариел, пожелавайки си той да си тръгне, докато у нея все още имаше сили да го отпрати.
— Не си ми безразлична, Ариел. Не ми е безразлично какво се случва с тебе. Просто искам да съм напълно сигурен, че не си се увлякла по Кърк Уолтърс. Когато си тръгна оттук, искам да знам, че няма да му позволиш да те накара да се омъжиш за него. Не вярвам на това арогантно копеле. Струва ми се, че те двамата с Труди са намислили нещо, но не знам какво.
Ариел чу само думите му за тръгването.
— Скоро… скоро ли ще си тръгнеш?
— Не и докато Пайк не оздравее. Освен това, шерифът в Уейко още не е чул нищо за Дилън, така че още нямам причина да си заминавам.
— Дилън! — изфуча Ариел с отвращение. — Животът ти май се върти около този мъж.
— Не съвсем — призна донякъде неохотно Джес. — Напоследък една дива котка със зелени очи ме накара да пожелая никога да не бях чувал за човек на име Дилън. Откакто ти влезе в живота ми, разбрах, че сега има нещо по-важно за мене, а не съм сигурен, че това ми харесва.
— Наистина ли съм променила живота ти? — запита Ариел. Беше удивена от признанието на Джес и не беше сигурна какво означава това за техните взаимоотношения.
— Боже господи! Ти си с мене всеки час от всеки ден. Ако това не променя живота ми, тогава не знам кое го променя. Никога не съм искал жена така, както искам тебе. Само като си наблизо, усещам, че започвам да забравям обещанието, което дадох на Джъд, и това не е добре. Но не мога нищо да направя. Изпитвам към тебе чувства, каквито никога преди не съм изпитвал.
— Ти… обичаш ли ме, Джес?
Ето, каза го. Макар думите на Джес да бяха най-близкото, което някога беше чувала, до любовно обяснение, Ариел искаше да чуе той да го каже.
— Да те обичам? Аз… наистина не знам със сигурност. Никога преди не съм изпитват любов, така че откъде да знам? Никоя друга жена не ми е въздействаш като тебе, не ме е карала да се чувствам така вълшебно, когато я прегръщам, не ме е предизвиквала да се втвърдя само като я гледам или… о, божичко! Може би наистина те обичам!
Ариел се усмихна замечтано. Това не беше точно любовно обяснение, но вършеше работа.
— Бих могла да те обикна, Джес, ако ми дадеш шанс.
Чиста лъжа, защото Ариел без никакво съмнение вече го обичаше. Когато не го мразеше. Тънката линия между любовта и омразата понякога трудно можеше да бъде различена и двете чувства често се сливаха Много време й беше отнело, докато разбере че може едновременно да мрази и да обича, докато едното чувство погълнеше другото и по-силното от двете надделееше.
— Знаеш, че не мога да остана, скъпа. Тържественото обещание задължава. Животът ми не ми принадлежи, докато Дилън не се озове зад решетките или в гроба. Отмъщението е силна страст.
— По-силна от любовта?
— Не… не знам — призна донякъде неохотно Джес. — Това между нас е ново и не знам как ще се отрази на мисленето ми.
Ариел въздъхна и се обърна с гръб към него.