— Не виждам нещо между нас да се е променило, Джес. Ако още повече се сближа с тебе, това само ще ми разбие сърцето.
— Да те нараня е последното, което бих желал — изрече той неизмеримо нежно.
Тя усети ръцете му на раменете си и замря, допирът му накара кожата й да запламти. Той се опита да я обърне с лице към себе си, но тя се възпротиви.
— Ариел, погледни ме.
Тогава тя се обърна и вдигна клепачи, за да го погледне. Очите й разкриваха чувства, които беше по-добре да останат неизказани. Джес безпогрешно ги разгада. Отговорът на неизречените й страхове беше неговата целувка, дълбока, жадна, изпълнена с безмълвното му обещание да я обича вечно, независимо какво е предвидила за тях съдбата.
Той целуваше очите й, бузите й, устните му следваха очертанията на скулите, стигнаха до ухото, а после се спуснаха надолу, където пулсът на шията й биеше трескаво.
— Ти си най-възбуждащата жена, която някога съм виждан — изстена той, смъквайки деколтето на нощницата й, за да погали голото й рамо. — Винаги ще те искам, както те искам сега.
Устата му обхвана зърното й и Ариел изпъшка. С ловко движение Джес оголи и другата й гърда, после нощницата се свлече на пода. Той я грабна на ръце и я отнесе в леглото.
— Ще те любя, скъпа. Цялата нощ.
Ариел искаше да каже „не“, но не можа. Точкова време беше копняла за този момент, искаше го точно толкова ситно, колкото и той нея. Толкова време беше минало, откакто за последен път се бяха любили, че тя жадуваше да го усети вътре в себе си, да задоволи този копнеж, който от толкова отдавна се трупаше в нея. Нямаше минало, настояще, бъдеще, само Джес и този върховен момент, който поглъщаше реалността. Щом той трябваше да си тръгне, тогава поне нека да има с какво да си го спомня.
— Господи, колко си красива! — изрече с възхищение Джес, обхващайки заоблените й гърди.
Започна леко да гали розовите зърна с палците си. Пламъчета плъзнаха по кожата й. Тя ахна и изви гръб, притискайки се към дланите му. Ласките му станаха още по-осезаеми, той започна нежно да гали плътта й и Ариел остана без дъх, зачервена и измъчвана от напираща жажда.
— Кажи ми какво чувстваш — прошепна дрезгаво Джес.
— Няма друго такова чувство — каза Ариел, останала без дъх. — Ръцете ти по мене… как да го опиша… Горя! Чувствам жажда… и болка! Искам… искам те в мене!
Тя изстена, когато Джес внезапно отдръпна ръце и се отдели от нея. Но притихна, когато той започна да се съблича, гледката на голото му тяло, готово за нея, многократно компенсираше неудобството, което й беше създал, прекъсвайки за момент любенето им.
— Изглеждаш като бог — прошепна тя със задавен глас. — Мога да те гледам до безкрай.
— Ако продължиш да ме гледаш така, ще експлодирам, преди да успея да ти покажа колко много те обичам — засмя се тихичко Джес.
И отново се доближи до нея. Силните му, загрубели ръце обърнаха седалището й, а устата му отново намери гърдите й и този път ги засмука силно, което я накара да извика. Когато вдигна глава, той изрече:
— Искам да те вкуся, скъпа, всяка част от тебе. — Спусна се надолу по тялото й и устата му стигна до най-съкровеното й място.
— Джес, не мисля…
— Не мисли. Чувствай.
Думите му бяха заглушени, главата му се бе заровила между краката й. Лек вик излезе от устата на Ариел, когато езикът му раздели нежната й плът и навлезе навътре, за да гали и възбужда с дръзките си движения, докато тя не започна да се задъхва. Тя стисна главата му, мятайки се насам-натам, докато екстазът в нея растеше неудържимо.
— Джес, спри, моля те, не мога повече!
— Продължавай, скъпа, няма да те оставя!
Кулминацията й избликна с внезапната ярост на лятна бури и тя се за мята във вълните на върховното блаженство. Беше невъобразимо! Светът пред очите й се въртеше неудържимо. Тя дишаше тежко и накъсано, докато не достигна върха на наела дата. Държеше очите си плътно затворени и когато ги отвори, Джес се беше надвесил над нея и навлизаше дълбоко в нея.
— Чувствам те как трепериш отвътре — изохка той с лице, сгърчено от върховна наслада. — Толкова си топла, толкова гладка, искам да остана в тебе завинаги.
Дръзките му думи и мощните тласъци изпращаха горещи тръпки на удоволствие в цялото й тяло.
— Нека те отведа отново там — прошепна той срещу устните й.
— Господи, Джес, не мисля, че ще мога.
Думите едва бяха излезли от устните й, когато той отново връхлетя като неочаквана буря върху сетивата й и й доказа, че е грешала. Зацелува я диво, езикът му проникваше в устата й, напирайки с ритъм, който членът му следваше неуморно по-долу. Ръцете му по нея, о, господи, тези ръце, които галеха гърдите й, във всеки миг бяха навсякъде по цялата й голота, разбуждайки сетивата й и подновявайки неспирно нейната жажда, която не отстъпваше на неговата.