Проникваше в нея все по-бързо, все по-дълбоко, с невероятно самоотдаване. Очите му се присвиха, стисна зъби под напора на почти непоносимото удоволствие, което го водеше към кулминацията.
— Побързай, Ариел!
С напрегнато лице тя се пресегна към искрящия връх и го намери. Двамата заедно се понесоха нагоре, зареяха се там за миг и започнаха да се търкалят надолу и надолу… Не можейки да го понесе, Ариел затвори очи и с все сили се вкопчи в мигновението.
— Не заспивай, Ариел! Не искам да проспиш тази нощ. Когато си починеш, искам отново да те любя!
Ариел отвори очи, без да осъзнава, че е заспала.
— Ненаситен си — измърмори тя сънено. — Какво ти трябва, за да те задоволи?
— Май цял живот. Не разбираш ли колко отдавна не сме се любили така?
Той не очакваше отговор и тя замълча. Но знаеше. Беше отмервала всяка ужасна минута от последния път, когато Джес се беше любил с нея.
— Не трябва да бъде така.
Джес издаде нетърпелив звук някъде дълбоко от гърлото си.
— Ако нещата бяха различни… Ако бях свободен…
— Ти си свободен, Джес. Нека законът да преследва Дилън.
— Ако мислех, че това е възможно, щях на секундата да се откажа. Но просто няма да се получи, скъпа. В Тексас има много разбойници като Дилън и много малко шерифи, които да ги ловят. Щях да си остана шериф, ако исках да си седя на задника и да го чакам да ми падне в ръцете. Не съм такъв егоист да искам да ме чакаш, Ариел, но ако още си тук, когато се върна…
Това, което не каза, означаваше за Ариел повече от казаното.
— Мисля, че не си мъж за женене.
— Не съм. Не сега, най-малкото. Но искам жена и деца не по-малко от всеки друг мъж. Ти ще бъдеш добра майка на моите деца.
Това беше възможно най-близкото до предложение нещо, което Ариел досега беше чувала.
— Джес Уайлдър, ти си непоносимо дразнещ мъж! И то повече мъж, отколкото всичко друго. Розали беше права.
— За какво?
— Че си преди всичко мъж. Умееш да ме превръщаш в дива котка, както постоянно ме наричаш. Отпочина ли си вече?
Вместо отговор той насочи ръката й към слабините си.
— Виж сама.
Лека въздишка се изтръгна от устните на Ариел, когато пръстите й се свиха около твърдата му ерекция. Изключително бавно тя плъзна ръка нагоре по великолепната му дължина; почувства го как трепва в отговор и разбра, че може да го възбуди точно така, както той го правеше с нея. Тъкмо щеше да изпробва теорията си, когато Джес внезапно я сграбчи през кръста и я настани отгоре си, а тя без усилие се плъзна върху него. После умелите му ръце запалиха огън в плътта й, пламъци, които избуяваха без контрол, докато тя се давеше в море от екстаз.
Любиха се отново и отново, преди изтощението да потопи Ариел в безпаметен сън. Събуди се, когато усети Розали да я разтърсва.
— Сеньорита, време е за ставане!
— Остави ме!
Беше уморена, ужасно уморена.
— Искаше да ходиш с работниците да търсите заблудени телета. Да не си болна? Може би трябва да повикам лекаря?
Последните думи на икономката подействаха.
— Не, не съм болна — разсъни се Ариел. — Само съм уморена. Ставам, ставам.
Тя се надигна и се протегна с котешка грация. Чаршафът се смъкна и откри пред Розали горната част на голото й тяло. Когато Ариел осъзна, че мексиканката я гледа втренчено и любопитно, се изчерви и обясни:
— Беше гореща нощ.
— Да, много гореща — каза загадъчно Розали.
Ариел нямаше представа как изглежда — с разрошена коса, подути устни и поглед, все още замъглен от страст. Розали познаваше този поглед. Очите й се спряха на разхвърляното легло, съпостави това, което знаеше, и разбра какво става. Освен това, стаята лъхаше на секс. Тя не беше чак толкова стара, че да не помни какво ставаше между нея и Бък. Но мъдро реши да не повдига въпроса. Ако Ариел пожелаеше да й се довери — добре. Надяваше се тя да знае какво прави, защото много се беше привързала към нея.
— Закуската е готова — каза Розали, стараейки се да гледа навсякъде другаде, само не и към зачервеното тяло на Ариел. — Слез, когато се приготвиш.
И тя излезе, затваряйки леко вратата след себе си.
Ариел се прозя, после се протегна. Нямаше място, където да не я боли, но това беше сладка болка, която й напомняше, че се беше любила прекрасно и всеотдайно. Тя се изми бързо, облече се и побърза да слезе долу, където я очакваше солидна закуска. Обикновено изгълтваше набързо една чаша кафе и изхрупваше по някоя бисквита, но тази сутрин седна и омете цялата чиния, която Розали сложи на масата пред нея.
— Имаш добър апетит тази сутрин, сеньорита — засмя се икономката многозначително.