— Не знам колко време няма да ме има тук днес — оправда се Ариел. — Може да се върна чак довечера. Не мисля, че ще огладнея, но ако стане така, ще хапна заедно с работниците.
След като изпи втората чаша кафе, тя изскочи навън, преди Розали да успее да й зададе още някой неудобен въпрос.
Работниците бяха готови за тръгване, когато тя пристигна в корала. Някой вече беше оседлал коня й. Джес стоеше при оградата и я чакаше.
— Не спахте ли добре, госпожо? — подразни я той безмилостно. — Изглеждате ми уморена.
— По дяволите, Джес Уайлдър — процеди тя през зъби и продължи на глас: — Спах добре, благодаря. Готови ли сме за тръгване?
— Готови сме.
Тя кимна и той й помогна да се качи на седлото. Но ръцете му се задържаха на кръста й малко повече, отколкото беше необходимо. Очите им се срещнаха и помежду им премина такава гореща вълна, че Ариел се видя принудена да отмести поглед. Дръпна юздите на коня си и потегли, преди някой работниците да беше чул шумните удари на сърцето й.
След като прекара цял ден на седлото да търси изгубени телета, Ариел се върна привечер по-уморена, отколкото някога се беше чувствала. Но усилията си струваха. Много работа бяха свършили днес. Бяха изловили поне сто телета и следващите няколко дни щяха да ги клеймосват.
След два дни Кърк Уолтърс се върна от „пътуването“ си. Дойде да прибере сестра си точно когато всички бяха седнали за вечеря. Ариел го покани да сподели трапезата им и той с радост прие.
— Съжалявам, че толкова дълго ви притеснявах — каза той, докато си сипваше солидна порция овнешко. — Сигурно сте се уморили от Труди. Но работата ми отне повече време, отколкото предвиждах.
Не знаеш колко ми е писнала Труди, помисли си Ариел, но не го каза на глас.
— Страхувам се, че не можах да отделя повече време за нея. Работата в ранчото никога не престава.
— Много се натоварвате — каза Кърк. — Трябва ви мъж да се грижи за работите ви. Мислихте ли по предложението ми?
— Съмнявам се дали Ариел изобщо е мислила за тебе, докато те нямаше — забеляза Труди.
Ехидната й забележка накара Кърк да свие вежди.
— Надявам се Труди да греши, но виждам, че сега не е време да разискваме това — каза той. — Ще намина пак след два-три дни. Надявам се дотогава да сте стигнали до някакво решение.
Ариел с голяма радост тръгна да изпраща Кърк и сестра му веднага след като вечерята свърши. За щастие Кърк остана само колкото беше необходимо, за да може сестра му да събере дрехите си.
— По-късно ще дойда с каручката, за да взема багажа на Труди — каза той, когато Ариел излезе навън, за да го изпрати. — Липсвахте ми. Докато бях далеч от вас, разбрах колко много означавате за мене.
Ариел разбра, че той се кани да я целуне, и извърна глава, така че устните му докоснаха само бузата й. Той се намръщи и тръгна към Труди, която го чакаше при конете.
Когато се отдалечиха достатъчно, Кърк попита:
— Направи ли нещо, докато ме нямаше? Тази каубой още ли въздиша по Ариел или си успяла вече да му завъртиш главата?
— Джес Уайлдър не е като другите мъже, които познавам — оплака се Труди. — Каквото и да правех, не му въздействаше. Стигнах чак дотам, че да му се предложа, но той се направи на галантен и ми отказа. Но не видях нищо, което да подсказва, че двамата с Ариел са нещо повече от работодателка и управител.
— Малка кучка такава, не можеш ли да направиш нещо както трябва? — Той го изрече с такъв див тон, че Труди трепна. — Мислех, че досега вече си опитомила Уайлдър.
Лицето й почервеня от гневния му изблик.
— Опитах се, Кърк, наистина се опитах. Исках този мъж! Наистина го исках. Никога нямаше да си помисля, че ще ми бъде трудно да го привлека, но той отблъскваше всеки мой опит да го съблазня. Господи, колко е великолепен! Защо не съблазниш Ариел? Ще чакам и веднага ще омотая Джес, когато той разбере, че си спал с нея.
Кърк не преставаше да мисли върху казаното от сестра му.
— Сигурна ли си, че не си забелязала нещо да става помежду им? Трудно е за вярване. Въздухът като че ли трепти около тях, когато са заедно. Защо иначе мъж като този ще се върти тук, ако с Ариел не са свързани по един или друг начин?
Труди сви рамене.
— Знам само какво видях. Бях покрай него колкото позволяваше работата му. Той нямаше време за Ариел.
— Ами нощем?
Очите на Труди се разшириха.
— Не съм се сетила.
— Е, аз се сетих и не вярвам на този човек, никак не му вярвам. Искам Джес Уайлдър да излезе от живота на Ариел. И искам ранчото Лийланд. Ако не мога да се отърва от Уайлдър по този начин, ще опитам другояче.