Ариел погледна през кухненския прозорец и видя един непознат каубой да говори с Джес. След малко двамата влязоха в къщата. Предполагайки, че искат да говорят с нея, тя излезе навън.
— Това е Слим Уикс, госпожо, търси работа — каза Джес.
— Трябва ли ни работник? — запита Ариел, като погледна високия мършав каубой.
Макар че приличаше на всеки друг работник от ранчото, Ариел изпита странно усещане.
— Може да ни свърши работа с клеймосването. Зимата идва и има много неща да се свършат, преди да завали сняг.
— Откъде си Уикс? — запита Ариел, все още нащрек.
— Сан Антонио, госпожо — каза той с любезен тон, докосвайки периферията на шапката си.
— Защо си тръгна оттам? — намеси се Джес.
Уикс го изгледа странно.
— Много горещо стана като за мене. Работя и пътувам към форт Уърт.
Понеже тексаските правила за общуване не допускаха лични въпроси, Джес не попита нищо повече.
— Това ми изглежда достатъчна причина. И аз съм правил така.
Ариел обаче не беше доволна.
— Да не те издирват?
— Не, госпожо, никога не съм си имал неприятности със закона. Можете да проверите при шерифа в Уейко, ако не ми вярвате.
— Предлагам да го наемем, госпожо. Временно. Пък и на него така му е удобно. И без това не му се стои много тука.
— Добре, Джес, ти си управител. Покажи му какво да прави.
Тя ги загледа как се отдалечават и си пожела да можеше да разбере защо се чувства така странно.
Тази нощ Джес отново дойде в стаята й. Беше минала почти една седмица, откакто се бяха любили, и взаимната им жажда не беше намаляла. Целувките и прегръдките му я подлудяваха, тя го молеше да я вземе, да я направи цяла с любовта си. Джес нямаше нужда от насърчения, вмъквайки се в нея докрай, за да я доведе до ръба на лудостта.
— Люби ме, скъпи. Люби ме яростно.
14
Кърк Уолтърс дойде да вземе багажа на сестра си и отново постави пред Ариел въпроса за женитба.
— Ти си чудесен приятел, Кърк. Но не те обичам. Не искам да нараня чувствата ти, но двамата с тебе не можем да се оженим.
Очите на Кърк се присвиха подозрително.
— Има ли някой друг мъж в живота ти?
Да, Джес. Как би могъл друг мъж да означава нещо за нея, след като в живота й беше влязъл Джес? Но тя предпочете да не казва това на глас. Независимо колко силно бяха свързани сега, тя знаеше, че един ден Джес ще си иде. Може би щеше да се върне — тя се молеше това да стане, — а може би нямаше. Ако кажеше на Кърк за Джес, това само щеше да усложни нещата.
Не можа лесно да се насили да изрече тази лъжа.
— Няма друг мъж в живота ми.
— Това ли е окончателният ти отговор? Няма ли поне да размислиш над предложението ми?
— Съжалявам, Кърк. Размислих и отговорът ми остава същият.
— И аз съжалявам, Ариел — каза Кърк. В гласа му се чу остра нотка и това я учуди. — Бракът ни щеше да снеме от тебе част от отговорностите за ранчото. Но ти не виждаш нещата по този начин. Не казвай, че не съм се опитам да те предупредя, когато се изправиш пред криза и се наложи да вземеш трудни решения.
— Наистина оценявам загрижеността ти, Кърк, и искам да си останем приятели. Просто не мисля, че бракът е нещо добро за нас двамата.
— Е, аз по-добре да тръгвам. Ще се отбия след няколко дни, да видя как си. Как се справя новият ти управител?
— Сякаш господ ми го прати — каза Ариел, което накара Кърк да се намръщи. — Оказа се много опитен за всички работи в ранчото. Хората го харесват и го уважават.
— Радвам се, че нещата са наред — изрече сухо Кърк. — Съобщи ми, ако мога с нещо да ти помогна.
Ариел остана за малко в двора, гледайки подир заминаващия си Кърк. Беше чудесен човек и никак не й се искаше да го разочарова, но твърде много обичаше Джес, за да допусне дори мисълта за брак с друг.
— Какво искаше той, по дяволите?
Джес се беше приближил, без да го чуе; явно я беше наблюдавал да разговаря с Кърк.
— Дойде да вземе нещата на Труди — осведоми го Ариел.
— Доста оживено си говорихте. Да не би пак да е повдигнал въпроса за женитба?
— Да — призна тя, — но му казах, че не го обичам.
— Това копеле няма да се откаже.
— Защо не го харесваш, Джес? Кърк се показа като добър приятел. Ако имам нужда от него, веднага ще дойде.
— Сигурно — съгласи се Джес с насмешлива нотка в гласа. — Не вярвам на този негодник. Много дружелюбен като за човек, лишил се от парче земя, което толкова отдавна е искал да купи.
— Откъде знаеш това?
— Говорих с Розали. Тя каза, че Уолтърс много пъти е предлагал да купи тази земя от баща ти. Водата е много ценна, а неговите земи имат ограничен достъп до нея.
— Розали се е разприказвала повечко, а ти си много подозрителен — намръщи се Ариел. — Вече казах на Кърк, че няма да се омъжа за него, така че не виждам за какво повече да говорим.