— Сигурно си права, но аз въпреки всичко няма да го изпускам от око, когато пак дойде насам. Нямам право да бъда толкова ревнив, но нищо не мога да направя.
— Напротив, имаш право — каза Ариел с блеснали очи. — Спечели си го, когато ме направи твоя.
Джес почервеня, защото думите й му напомниха, че колкото и да я желаеше, имаше неща, които му пречеха да я направи своя завинаги.
— Ариел, знаеш, че не мога…
— Не, Джес, не го казвай — прекъсна го тя, докосвайки с пръст устните му. — Знам какво щеше да кажеш и не искам да го чуя. Ще направя всичко, което ми е по силите, за да не ти позволя да си заминеш, когато дойде време.
Разяждан от вина и угризения, Джес наведе глава.
— Дано Барт Дилън никога повече да не се връща в Тексас.
В отчаяната му молба прозвуча искреност, която Ариел не можеше да отрече, но това не променяше нищо.
След няколко дни Ариел за първи път се сблъска с някои от проблемите и опасностите, свързани с фермерството. Беше отишла заедно с работниците в северната част на имението, когато стадото, което караха към пазара, се разбесня без видима причина. Когато това се случи, само Ариел и Дюи не бяха на седлата; останалите още не бяха слезли от конете, защото вършеха някакви други работи. Конете на двамата бяха вързани не особено здраво за един храст. Мирно дъвчеха тревата, когато изведнъж се изправиха на задните си крака, изтръгнаха се и препуснаха, повлекли юздите си по земята. Ариел и Дюи се хвърлиха да хванат краищата им, но не успяха. След миг видяха какво е подплашило конете.
Говедата, които трябваше да бъдат продадени на пазара в Уейко, се носеха към тях в бесен галоп, а изпод копитата им излитаха облаци прах. Ариел замръзна, когато ги видя, и разбра, че двамата с Дюи няма къде да избягат. Не можеха да ги надбягат, наоколо нямаше здрави дървета или големи скали, зад които да се скрият.
— Бягайте! — изкрещя Дюи, докато тропотът на копитата застрашително се приближаваше.
Когато тя не направи никакво движение, Дюи я сграбчи за ръката и я дръпна. Но скоро стана ясно, че нямаше да могат да надбягат изплашеното стадо. Ариел се огледа отчаяно, за да види дали Джес или някой от каубоите са видели какво става с нея и Дюи. Но всички бяха твърде далече, за да им помогнат. Някои бяха избързали напред, за да предвождат стадото, докато други яздеха отстрани, за да не му позволят да се разпръсне. Тя вече почти се беше примирила, че разбеснелите се животни ще стъпчат нея и Дюи, когато с крайчеца на окото си забеляза двама ездачи, които препускаха бясно към тях. Не беше сигурна дали ще успеят, но се замоли така горещо, както никога досега. Верният Дюи застана пред нея, за да поеме първия напор на атаката.
Джес чу тропота на стадото миг преди да го види. Беше се отдалечил, догонвайки отклонило се теле, което се беше заплело в някакъв храсталак. Когато вдигна очи, видя стадото да препуска по откритата равнина към един тесен овраг. Ако се спуснеха в оврага с тази скорост, всички животни щяха да се пребият. Той скочи на гърба на Боец и безмилостно го пришпори, надявайки се да спре стадото, преди да е станало нещо непоправимо. Тогава видя Ариел, застанала точно на пътя на разбеснелите се животни. Дюи я засланяше с тялото си, сякаш се надяваше да успее някак да отклони надвисналата беда.
Сърцето на Джес се заблъска бясно; никога не беше изпитвал такъв огромен страх за друго човешко същество. И преди беше виждал разбеснели се стада, знаеше какво могат да направят острите копита с човешката плът. Той повторно пришпори Боец с необичайна жестокост, карайки го да препусне още по-бързо. Жребецът отговори по своему и сякаш литна напред.
Джес започна малко по малко да настига стадото и се изравни с него. С ъгъла на окото си видя, че един от работниците го следва по петите, може би някой, който е бил по-близо до стадото, когато се е разбесняло. След като излезе пред животните, Джес наближи мястото, където стояха Ариел и Дюи, вкопани в земята, сякаш примирили се с неизбежния жесток край. Той стигна до нея само секунда преди стадото да я стъпче.
— Скачай! — викна Джес, наведе се ниско на седлото и я сграбчи.
Вдигна я пред себе си, докато животните минаха в луд галоп покрай тях, блъскайки якия жребец от всички страни. Но Боец издържа на напора, силите му бяха достатъчно големи, за да устоят на обезумелите говеда. Ариел усещаше как я блъскат по краката, минавайки на косъм от нея, знаеше, че утре ще е цялата в синини, но въпреки това жива. Ако не беше Джес, сега щеше да лежи на земята, стъпкала от стотици копита и направена на кървава каша. Стадото отмина и тропотът му заглъхна в далечината. Работниците обаче успяха да го усмирят и преди Ариел да осъзнае какво става, всичко свърши.