— Добре ли си? — запита Джес разтреперан.
Малко беше останало да я загуби и не можеше да понесе тази мисъл.
— Да, благодарение на тебе. — Изведнъж тя се сети за Дюи. — Какво стана с Дюи?
Двамата се обърнаха едновременно. Трима работници се бяха навели над някакво тяло, проснато на земята.
— О, господи — изхлипа Ариел. — Той е ранен или може би убит.
Джес обърна коня към мястото, където се бяха събрали работниците. Слезе от седлото и Ариел го последва. Въздъхна облекчено, когато видя, че Дюи е с отворени очи, макар че явно много го болеше. Джес бързо провери състоянието му и обяви:
— Късметлия е, има само няколко счупени ребра. Докторът ще го шинира и скоро ще бъде като нов.
— Слава богу — изрече едва чуто Ариел.
— Не можах да стигна навреме до него — намеси се Бъд, — но поне го запазих да не го стъпче стадото.
— Спаси ми живота — обади се Дюи. Личеше, че много го боли, като говори. — Ако не беше разиграл коня си около мене, сега щях да съм мъртъв.
— Бъд, вие двамата с Уикс го закарайте в бараката и повикайте доктора. Другите да държат стадото под око, не искам пак нещо да го подплаши.
Дюи изстена, когато Бъд и Уикс го вдигнаха и го наместиха на коня на Бъд. Бъд се качи зад него, за да го държи, и подкара коня бавно, а Уикс ги последва.
— Според тебе какво е изплашило стадото, Джес? — запита един от работниците.
— Проклет да съм, ако знам — отвърна Джес, самият той немалко озадачен. — Вървяха си тихо и мирно и изведнъж препуснаха като пощръклели към оврага. Ще се върна да поразузная, щом закарам госпожата до къщата. Много съмнителна ми се струва тази работа. Сега дни наред ще има да гоним избягалите.
— Намери коня ми и ще се прибера сама — каза с треперещ глас Ариел. Въпреки че думите й прозвучаха уверено, тя беше разтърсена от преживяното и сериозно се съмняваше дали ще може да се справи без него.
— Няма начин, скъпа — бяха тихите му думи. — Ще те заведа до къщата и ще останеш там — натърти той.
— Наистина ли мислиш, че някой нарочно е подплашил стадото? — запита Ариел, когато двамата потеглиха.
— Възможно е. — Отговорът му не казваше нищо.
— По дяволите, Джес, това ме засяга и мене. Кажи ми, ако подозираш някого.
— Още не мога да кажа, Ариел. Нямам причина да подозирам, че някой нарочно е подплашил стадото. Просто имам такова чувство. Повярвай ми, ти ще си първата, която ще научи, ако открия, че някой те саботира.
— Надявам се да грешиш.
— И аз. Помислих, че ще умра, като видях как стадото щеше да те стъпче. Ами ако Боец не беше достатъчно бърз, за да те спаси? — Той потръпна, мисълта беше прекалено жестока, за да се спира на нея. — Не искам нищо подобно да ти се случи занапред. Искам в следващите няколко дни да стоиш близо до къщата. Поне докато не разнищя тази история.
Ариел изфуча сърдито:
— Не мога да ти обещая такова нещо! Това е моето ранчо; трябва по всяко време да знам какво става.
— Този начин на разсъждение ще те убие — каза намръщено Джес. — Поне веднъж ме послушай, дива котка такава.
— Ще… ще си помисля.
Не престана да мисли през целия ден. Когато Джес й каза, че не е намерил никакви доказателства, че стадото е било нарочно подплашено, тя започна отново да върши всичко, което можеше, заедно с работниците. Само не разбираше защо всеки път, щом излезеше от къщата, Джес или някой от работниците все се навърташе покрай нея, ако случайно й дотрябва помощ.
През това време счупените кости на Пайк започнаха да зарастват и той вече куцукаше с помощта на бастун. Ариел не смееше да помисли какво щеше да прави Джес, когато Пайк отново бъде в състояние да изпълнява задълженията си. Тя знаеше, че той изчаква да получи сигурни сведения за Дилън. Междувременно го приемаше в леглото си всеки път, когато той намереше пролука в изпълнението на многото си задължения и можеше да се промъкне през нощта в стаята й. В сърцето си Ариел знаеше, че Джес я обича, и макар понастоящем да му беше невъзможно да се обвърже с нея, поведението му доказваше, че не иска друга жена освен нея.
Мина почти една седмица от случката с подплашения добитък, преди Джес да намери възможност да отиде при Ариел в късните нощни часове. Тя вече беше заспала, когато той влезе тихо в стаята й, макар че тя беше оставила лампата да свети едва-едва, за всеки случай. От първия път, когато Джес беше успял да се промъкне в стаята й, тя не спускаше резето на задната врата, за да може той да влиза безпрепятствено. Така стана и тази нощ.