Няколко мъже я бяха ухажвали, но досега тя се бе противила на перспективите за брак. На двадесет години още търсеше онзи изключителен мъж, който щеше да види стойността и като жена, като самостоятелен човек, а не като негово продължение. Но Джес Уайлдър със сигурност не беше този мъж, помисли тя презрително. Беше груб, непоносим, кавгаджия и ужасно твърдоглав, за да се вслуша в гласа на разума. Мразеше го заради това, което й беше причинил.
Джес стисна зъби и съсредоточи вниманието си върху всичко друго, само не и върху начина, по който тялото му реагираше на жената, притисната така интимно към него. Знаеше, че тя се опитва по какви ли не начини да го предизвика, но нямаше да се остави шмекериите й да го заблудят. След първите няколко мили Ариел се бе отпуснала на гърдите му, изтощена от преживяното. Такава една дребничка, а беше преживяла инцидент, който като нищо можеше да я убие.
Джес изведнъж осъзна, че тя спи и се размърда, за да я облегне по-удобно до себе си. Устните й бяха полуотворени, лицето й зачервено от слънцето и красотата й потресе Джес. Мислеше, че Тили Каулс трябва да е загрубяла и не особено красива, с лице, носещо белезите на непривичния живот, който си бе избрала. Разбойническият живот едва ли би могъл да се отразява благоприятно на красотата и младостта. Свежата миловидност на Тили Каулс обаче беше маска, прикриваща черна като ада душа. Но това, което наистина го тревожеше, беше как тялото му тръпнеше навсякъде, където се докосваше до нея. Пътуването до Форт Уърт щеше да бъде дълго и трудно. Той въздъхна, отправяйки поглед нагоре. Горещо се надяваше да му стане по-добре, когато получи на разположение още един кон.
2
Ариел се раздвижи и се събуди. Ръцете на Джес инстинктивно я притиснаха и тя усети как мускулите му се напрягат. Непривично за обикновената му лека и уверена стойка на седлото, сега тялото му се беше вдървило, а сетивата бяха нащрек и неспокойни.
— Какво има? — запита Ариел стресната.
— Стреля се — измърмори заплашително Джес.
Сега тя чу със собствените си уши — насеченият ритъм на изстрелите отекваше в напечените от слънцето хълмове и се губеше някъде в равнината.
— Какво означава това?
С изключение на днешния ден Ариел почти нямаше представа за насилието, с което се бяха прочули Тексас и Западът изобщо. Бяха я предупредили за индианците и разбойниците, бродещи из самотните тексаски равнини, и когато тръгна на път, тя живееше в непрекъснат страх да не срещне някои от тях.
— Не знам, но ми се струва, че скоро ще разберем — намръщи се Джес. — Станцията на дилижансите е наблизо… изстрелите май идват точно оттам.
След двадесет минути те наближиха станцията. Той навлезе там предпазливо, стиснал пистолета. Нищо не помръдваше, само из двора се носеха листа, лениво подмятани от вятъра. Вниманието на Джес се насочи към корала и от устата му се изтръгна дълга поредица ругатни. Портата му зееше отворена — вътре нямаше нито едно животно.
— Нападение — изръмжа Джес. — Отвели са всички коне. Надявам се поне да са оставили семейство Бартоус живи.
— Бартоус?
— Семейството, което обслужва пътуващите с дилижансите „Бътърфийлд“. Олга готви и чисти стаите, а Джо се грижи за животните и при нужда поправя колите. Добри хора са, познавам ги.
Точно в този момент въпросната двойка излезе от станцията. И двамата държаха пушки.
— Слава богу, че нищо ви няма — каза Джес. — Какво стана?
— Индианци — отвърна кисело Джо. — Откраднаха ни животните. Скоро ще дойде друг дилижанс и ще трябват коне за смяна. — Очите му се спряха на Ариел. — Коя е тази женичка, Джес?
— Тили Каулс. Пътуваше в дилижанса за форт Уърт.
— Нещо случило ли се е с дилижанса, Джес? — запита Олга.
През последните две години Джес добре бе опознал семейство Бартоус. Преследвайки разбойниците, той неведнъж бе прекосил Тексас надлъж и нашир. Познаваше почти всички станции на дилижансите.
— Здрасти, Олга — приветства я той, сваляйки шапка, и изтри с ръкав лицето си. — Дилижансът Тексаркана — Форт Уърт преживя инцидент. Кочияшът е мъртъв, пазачът също.
— Ами другите пътници? — запита Джо, загрижен.
Малко под четиридесетгодишен, Джо беше висок и кокалест мъж, учудващо силен за мършавата си фигура. Обветреното му лице го правеше да изглежда като човек, прекарал почти целия си съзнателен живот на открито, при всякакви атмосферни условия.