Не желаейки да я събужда, Джес застана до леглото й и я загледа с такава любов и копнеж, че ако беше будна, Ариел щеше да се смае от дълбоките му чувства. Беше толкова красива, помисли той замечтано, с черната си коса, разстлана по възглавницата като копринен облак. Изглеждаше толкова дълбоко заспала, че той едва не понечи да си тръгне. Но нещо го спря. Нещо толкова силно, толкова властно, че той усети, че ако излезе от стаята, това ще го унищожи. Бързо се съблече и се пъхна в леглото до нея.
Ариел не се събуди веднага. Само въздъхна и се настани по-удобно в прегръдките му. Той я целуна по тила, по рамото, ръцете му се плъзнаха надолу по седалището й и замилваха стегнатите полукълба. След това гърдите й привлякоха ласката на дланите му. Зърната й щръкнаха дори в съня, когато пръстите му започнаха да галят и дразнят нежните розови пъпки. Ариел се размърда, промърмори нещо неразбираемо и леко изпъшка, когато Джес продължи да я възбужда. Събуди се точно когато Джес влезе в нея. Това събуждане беше великолепно, тя измърка и изви гръб като доволна котка.
— Радвам се, че най-накрая се събуди — пошегува се той. — Не бих искал да пропуснеш това.
— Искам да се събуждам така всяка сутрин, докато съм жива — отвърна сънено Ариел.
— Заболя ли те?
— Харесва ми. Хубаво е да ме любиш по всякакъв начин, само не спирай.
— Като че ли мога да спра — измърмори тихо Джес. — Вдигни си крака, скъпа.
Тя се подчини веднага и усети как той я разпъва, навлизайки още по-дълбоко. Тласъците му бяха бавни и ритмични, навлизаше дълбоко навътре, после излизаше, оставяйки я разтреперана, и пак я изпълваше. Целуваше тила й, рамото, гърба, навсякъде, където стигнеше с устни, докато ръцете му притискаха и галеха гърдите й, без да престава да влиза и да излиза.
Ариел усещаше как полита, как губи контрол над сетивата си, копнееше за освобождение, като в същото време не желаеше тази омая да свърши. Но тя все пак свърши.
— Не се сдържай, скъпа, отпусни се. Господи, колко обичам да те слушам, когато стигнеш дотук. Знаеш ли, че те усещам как трепериш отвътре?
Думите му я накараха да измине последния инч и тя избухна, разпадайки се на милион парченца. Когато слезе отново на земята, Джес беше още твърд и пулсиращ в нея. Озадачена, тя се обърна, за да погледне през рамо към него. Той й се усмихна в отговор. Със сръчно движение я намести под себе си и отново се вмъкна дълбоко в нея. Самообладанието му беше смайващо, помисли Ариел, когато той поднови усилията си да я отведе към нов екстаз, преди да се отдаде на своето удовлетворение. Това беше последната й свързана мисъл. Когато Джес най-накрая освободи кулминацията си, го направи със съзнанието, че никой друг не би могъл да я задоволи така, както той умееше. И Ариел не се съмняваше ни най-малко в това.
Бяха заспали прегърнати, когато първите сигнали за катастрофата надигнаха глава. Беше късно, твърде късно. Джес нямаше представа какво го е събудило, но се разсъни. Размърда се, опитвайки се отново да заспи, да поспи още един-два часа, преди да стане време да се отдели от Ариел. Полазиха го тръпки, които бяха несъмнен признак, че става нещо. И то много лошо. Изведнъж стаята се изпълни със светлина. Не дневна светлина или от някаква лампа, а нещо тайнствено и мистериозно. Тя затрепка застрашително по прозоречните капаци и в миг Джес осъзна какво представлява. Пожар!
Скочи така рязко, че Ариел се събуди и се надигна.
— Какво има, Джес?
— Пожар, скъпа!
Той намъкна набързо панталоните и ризата и се хвърли към вратата с ботушите в ръка. Тъкмо ги обу, когато откъм стълбището се показа Розали, най-вероятно идвайки да събуди Ариел. Носеше лампа и спря на място, когато го забеляза.
— Конюшнята гори, сеньор Джес.
Не каза нищо повече, само се отмести безмълвно, докато той претича покрай нея, доста смутен от укорителния поглед, който прочете в очите й. Не беше искал да стане така. Ариел означаваше твърде много за него, за да допусне репутацията й да бъде опетнена поради неговата небрежност. Розали беше последния! човек на света, когото би искал да настрои против себе си, но точно сега умът му беше зает с хиляди други неща, за да мисли над последиците от откритието на икономката.
Пожарът се беше разгорял сериозно, конюшнята беше цялата в пламъци. Джес чуваше как животните вътре цвилят и се мъчат да излязат. Един-двама работници вече бяха излезли пред входа на бараката и Джес им викна да събудят останалите и да започнат да носят кофи с вода. Ариел, която междувременно вече се беше облякла, слезе и изтича към него. Беше изхвръкнала от стаята си още преди Розали да стигне горната площадка на стълбището, и нямаше представа, че икономката е видяла Джес да излиза от стаята й.