— Какво да направя?
— Стой настрана! — викна Джес в отговор. — Не искам да се тревожа за тебе.
Свали ризата си и я натопи в улея за поене на конете.
— Какво ще правиш?
— Ще изведа Боец и други коне, които мога да спася.
— Не можеш да влезеш сега… покривът всеки миг ще падне.
Той я простреля с поглед.
— Влизам.
Уви главата и раменете си с мократа риза и хлътна в горящата конюшня. Ариел изкрещя, но думите й потънаха в пращенето на пламъците.
Всички работници вече бяха излезли от бараката, дори все още неоздравелите напълно Пайк и Дюи, и бяха организирали подаване на кофи с вода, но всичко изглеждаше безполезно. Ариел не отделяше поглед от мястото, където Джес беше влязъл в конюшнята, и устните й се движеха в безмълвна молитва. Изведнъж той се появи, кашляйки и плюейки, повел два от най-ценните коне. Боец не беше сред тях. После, преди Ариел да осъзнае какво смята да прави, той се обърна и отново изчезна сред пламъците и дима.
— Не-е-е!
Тя се втурна след него, но Бъд я сграбчи здраво.
— Не може да влезете там!
Розали притича към тях и Бъд предаде Ариел в ръцете й.
— Не я пускай вътре! — предупреди я той.
— Пусни ме! Трябва да ида при Джес!
— Не, сеньорита, много е опасно. Сеньор Джес може сам да се погрижи за себе си.
— Не разбираш — изхлипа Ариел, прекалено разстроена, за да осъзнае какво говори. — Обичам го.
— Знам, знам — зауспокоява я Розали. — Мислиш ли, че той би искал да рискуваш живота си заради него?
— Не ме интересува какво мисли, влизам вътре. Там е вече много време, знам, че му се е случило нещо ужасно.
Със сила, каквато не беше подозирала, че притежава, Ариел се изтръгна от ръцете на Розали и се хвърли към конюшнята. Веднага щом влезе в димящия ад, забеляза Джес, който идваше към нея, водейки Боец и още един яростно дърпащ се кон. Пламъци танцуваха навсякъде около него, ботушите му димяха, косата му беше опърлена. Ариел се втурна да му помогне и тогава той я забеляза. Очите му се разшириха от ужас и той й замаха да се връща обратно. Димът все повече се сгъстяваше, огънят се разпространяваше с невероятна бързина. Ариел също започна да кашля; очите й започнаха да сълзят, усещаше как плътта й започва да се отделя от костите.
Изведнъж чу ужасен трясък. Една греда се откърти от покривната конструкция, рухна на земята, цялата в пламъци, и й препречи пътя.
— Джес!
Беше го изгубила от поглед.
Точно тогава Боец и другият кон, когото Джес водеше, се отскубнаха, профучаха покрай нея и изхвръкнаха навън. Ариел не ги последва. С мрачна решителност продължи напред, всяка стъпка беше по-трудна от предишната, всяка глътка въздух беше все по-наситена със задушлив дим. Тогава го видя, паднал на земята, с крак, притиснат от рухналата греда. Той отчаяно се мъчеше да се освободи.
— По дяволите, Ариел, излизай веднага — изстена той, когато я видя да се навежда над него. — Да не искаш и двамата да умрем?
— Не искам никой от нас да умира, Джес — изхълца тя, изтривайки сълзите от очите си. — Можеш ли да си измъкнеш крака от ботуша?
— Какво, по дяволите, мислиш, че се опитвам да направя?
— Дай да ти помогна.
Тя хвана глезена му и го задърпа. Но напразно.
Гредата гореше и пламъкът се приближаваше към крака на Джес. Огънят беше навсякъде около тях, ясно беше, че и двамата няма да могат да се измъкнат живи, ако в следващите минути някой не направеше нещо.
— Ариел, няма смисъл. Остави ме, скъпа, спасявай се. Имаш много неща, за които да живееш.
— Няма — опъна се тя. — Дай пак да опитаме.
Изведнъж полите на роклята й пламнаха и Джес загаси пламъка с юмруци.
— Какво, по дяволите, ще те накара да излезеш! Боже господи, дива котка такава, обичам те! Чу ли? Обичам те! Не искам да те видя как умираш.
— Госпожице Лийланд! Джес! Къде сте?
Това е Бъд! Чу ли, Джес? Насам, Бъд! Побързай! Джес е в беда!
— Каква полза — промърмори Джес едва чуто. — Трябват повече хора, за да вдигнат гредата.
Сякаш в отговор на молитва, Бъд и още трима работници се появиха сред пламъците и гъстия дим. Бяха взели одеяла от бараката, бяха ги намокрили и сега влизаха в горящата конюшня, рискувайки живота си. Бъд веднага разбра какво е положението и се залови за работа.
— Най-напред изведи Ариел — заповяда рязко Джес.
Преди тя да успее да протестира, усети как някой мята на главата и мокро одеяло, вдига я и я изнася от горящата конюшня. В мига, когато краката й докоснаха земята, тя смъкна одеялото и впери очи в конюшнята, чакайки оттам да се покажат Джес и останалите мъже. Минаха дълги минути, изпълнени с агония, преди да ги види. Без малко да не успеят. Стените зад тях хлътнаха навътре и се срутиха. Джес и тримата работници едва се бяха отдалечили на няколко крачки. Всички дишаха учестено, косите и веждите им бяха опърлени, по ръцете на единия от работниците имаше дълбоки изгаряния. Бяха се спасили по чудо.