— Вярно ли е, Ариел? — запита той, нарочно поставяйки под въпрос авторитета на Джес.
— Ние говорихме по този въпрос и решихме да изчакаме до пролетта.
— „Ние“ означава Уайлдър и вие?
— Вярвам на преценката на Джес — изрече Ариел с едва доловим укор.
— Как е Пайк? Готов ли е да поеме отново задълженията си?
— Вече ходи и доста бързо оздравява — намеси се Джес. — Нещо друго да ви интересува, Уолтърс?
— Джес, Кърк се безпокои за това, което става тук — побърза да каже Ариел.
Последното, което искаше, беше тези двама мъже да се сбият.
Джес изсумтя презрително. Според него беше напълно възможно Уолтърс да стои зад всички злополуки, с които напоследък Ариел трябваше да се справя. Но той нямаше никакви доказателства, които да свързват Уолтърс със станалите в последно време „инциденти“. Кърк Уолтърс не му изглеждаше като човек, който би се отказал лесно, щом си е наумил нещо.
— Вашият управител никак не ме харесва, Ариел. Но мога да уверя и двама ви, че интересите на Ариел са и мои. Искам да помогна с каквото мога.
— Обзалагам се, че бихте купили и земята й, стига тя да реши да я продаде — забеляза сухо Джес.
Кърк изхъмка смутено.
— Може би ще е по-добре да тръгвам, Ариел. Ще обядвате ли с мене и Труди в неделя? Още не съм ви се отблагодарил заради гостоприемството, което оказахте на Труди.
Ариел понечи да откаже, но не й даде сърце да го стори.
— Разбира се. По кое време?
Кърк се усмихна самодоволно.
— Ще дойда да ви взема около пладне. Бих искал да прекарате с нас следобеда. Да ви разведа наоколо, да ви покажа имението си.
Звукът, който издаде Джес, не се поддаваше на никакво словесно описание.
Малко след това Кърк си тръгна. В мига, в който се изгуби от погледа им, Джес отприщи гнева си.
— Да не си полудяла? Не искам да ходиш никъде с този човек. Казах ти, не му вярвам.
Ариел изфуча сърдито.
— Кърк е мой приятел. Освен това, нямаш право да ми казваш с кого мога или не мога да се виждам.
— По дяволите, дива котка такава, не разбираш ли какъв е този мъж? Той те иска. Иска земята ти. Ще направи всичко, за да получи каквото иска.
— Ти просто ревнуваш — нападна го Ариел.
Но тайно се радваше, че Джес толкова ревнува от Кърк; това я караше да се чувства по-сигурна в привързаността му към нея. Не го правеше нарочно, само за да ядоса Джес. Наистина харесваше Кърк, той толкова много й помагаше, че не й се искаше да го наскърбява с отказ. Вече беше отхвърлила предложението му; най-малкото, което можеше да направи, беше да обядва с него и Труди. Джес просто трябваше да преодолее дребнавите си подозрения и да се научи да се спогажда с Кърк.
Джес реши да устрои клопка на виновника за всичките инциденти и безсмислени злополуки, които се бяха случили в ранчото през изминалите няколко седмици. Сподели с Ариел плана си и привлече само Бъд, Дюи и Пайк, за които Розали му беше казала, че са работили дълга години за Бък Лийланд и са достойни за доверие. Седмица след пожара не се случи нищо, но Джес не искаше да рискува. Най-големият му страх беше, че нещо може да се случи на Ариел, затова постави денонощна стража около къщата — тримата мъже и той самият. Това означаваше, че известно време нямаше да може да бъде заедно с Ариел, но животът й беше по-важен от егоистичното му удоволствие.
Мина цяла седмица без никакви злополуки и Джес реши, че това е краят на проблемите, но все пак не отмени нощното дежурство.
В неделя Кърк пристигна с каручката, за да вземе Ариел. Въпреки буреносните погледи на Джес и неодобрителното мърморене на Розали тя им махна весело с ръка и замина с Кърк, без да изпита никакъв страх. На Джес това никак не му хареса.
Беше студено; зимният хлад се усещаше във въздуха и Ариел придърпа яката около врата си. Джес изглеждаше толкова нещастен, че й се прииска да не беше приемана поканата на Кърк. Освен това, не й се нравеше особено перспективата да прекара цял ден с Труди.
Пътят до ранчото на Уолтърс отне половин час, прекаран в приятелски разговор с Кърк. Когато пристигнаха, Ариел с изненада и доста смущение научи, че Труди я няма.
— Сестра ми отиде при едни приятели — беше непринуденото обяснение на Кърк. — Освен това, знам, че двете не се разбирате особено. Посещението ви ще мине по-добре, ако тя не е тук да прави ехидни забележки.
Ариел не каза нищо, но си пожела да беше послушала Джес и Розали. Не че Кърк беше казал или направил нещо, което да я разтревожи. Но не можеше да потисне притеснението, от което по цялото й тяло пролазиха тръпки. Когато видя икономката на Кърк да подрежда масата, почувства известно облекчение, но тревожното усещане остана. Надявайки се да я предразположи, Кърк покани Ариел да разгледа ранчото. Тя прие с удоволствие. Двамата прекараха приятно два часа в разходка на коне из обширното ранчо, преди да седнат на масата, изгладнели и премръзнали.