Ариел заразглежда дневната. Беше доста по-голяма от нейната, мебелите бяха много повече и по-красиви. В Кърк Уолтърс и в дома му нямаше нищо селско. Но Ариел предпочиташе собствения си скромен дом.
— Харесва ли ви? — запита Кърк, наблюдавайки я втренчено.
— Много е приятно — отвърна Ариел.
— Може да бъде ваше. Само трябва да кажете „да“.
Тя се изчерви.
— Не съм готова за брак.
— Обедът е готов, сеньор. — Икономката беше застанала плахо на вратата.
— Благодаря, Рита. Да минем ли в трапезарията? — предложи Кърк.
Ариел стана, позволи му да я поведе под ръка и да я настани на масата.
Храната беше превъзходна, разговорът вървеше непринудено и Ариел започна да се отпуска. Сметна за глупави предположенията си, че отсъствието на Труди означава, че Кърк е намислил нещо. И започна да се забавлява.
Джес не можеше да си намери място. Реши да отиде до града, докато Ариел е на гости у Кърк, и да пита шерифа дали е получил вести за Дилън. Пайк беше почти напълно оздравял и Джес чувстваше, че повече не бива да заема мястото на младия мъж като управител. Да се отдели от Ариел беше последното, което би му хрумнало, но когато дойдеше време, щеше да направи каквото беше длъжен да стори. Обичаше Ариел и се надяваше тя да разбере защо трябва да направи това, което беше длъжен да направи. Но нямаше да замине, преди да сложи край на инцидентите, които я преследваха. Работата с Дилън щеше да изчака той да направи така, че нищо лошо да не се случи на жената, която обичаше.
Първата му спирка в града беше канцеларията на шерифа, където научи, че Дилън не се е мяркал от седмици в Тексас. Това добре, а сега какво, замисли се той докато бродеше безцелно по улиците. Тревожеше го отказът на Ариел да обърне внимание на предупрежденията му относно Уолтърс; това ужасно го безпокоеше. Но знаеше, че ако я беше проследил до ранчото на Уолтърс, Ариел щеше да се ядоса невероятно много. По дяволите, каква проклета упорита жена, помисли той, отправяйки се към кръчмата. Това, което му трябваше точно сега, бяха две здрави глътки уиски, да си облекчи мисълта. Изведнъж спря на място, отказвайки да възприеме това, което виждаха очите му. Труди Уолтърс вървеше по улицата в компанията на друга млада жена. Като го видя, тя побърза към него.
— Виж ти, Джес Уайлдър, колко хубаво, че те виждам — загука тя предвзето, премигвайки начесто с дългите си мигли. — Как може поне веднъж да не дойдеш в ранчото да ме видиш? Такава робовладелка ли е Ариел, че не те пуска никъде да излезеш?
— Какво, по дяволите, правиш тук, Труди? — запита Джес. Гласът му беше толкова неприветлив, че Труди смаяна отстъпи назад.
— Какво има, Джес? — запита тя с невинен гласец.
— Много добре знаеш за какво говоря. Предполагаше се точно сега да си си у дома и да обядвате с Ариел.
— Че кой ти каза такова нещо?
— Брат ти — отсече Джес. — В момента той е сам с Ариел у вас.
Труди изрече мило:
— И двамата са достатъчно големи, за да знаят какво правят.
— Кърк знае какво прави, но Ариел няма представа в какво се забърква.
— Остави я нея, Джес. Запознай се с приятелката ми Мери Ан Еймс. Искаш ли да се поразходиш заедно с нас из града?
Джес кимна любезно, но късо.
— Съжалявам, Труди, но имам много спешна работа.
И тръгна, оставяйки Труди и приятелката й да гледат зяпнали подир него.
Ариел се чувстваше приятно в компанията на Кърк, но реши, че е време да се връща у дома си. След като Кърк се беше обърнал на испански към икономката при поднасянето на обеда, жената повече не се чу, не се видя и това отново предизвика у Ариел същото неловко усещане, което беше изпитала и преди, а това отново я накара да пожелае да си тръгне. Но Кърк имаше други идеи.
— Още е рано, Ариел — отвърна той, когато тя го помоли да я закара обратно. — Надявах се да прекараме известно време с вас и да ви убедя да се омъжите за мене.
— Много ми беше приятно, Кърк, но трябва да си тръгвам. Розали ще се безпокои.
— Само Розали? — запита Кърк с недвусмислен намек. — Сигурна ли сте, че не се тревожите какво ще си каже Джес Уайлдър за това, че толкова време сте сама с мене?
— Не знаете какво говорите — каза Ариел, вече ядосана.
— Нима? Нито съм сляп, нито съм глупав. Виждам как ви гледа. Той ви е любовник, нали?
Ариел се изправи.
— Отведете ме у дома, Кърк. Не ми харесват вашите намеци и тонът ви.
Кърк сграбчи ръката й и я накара да седне до него на дивана.