— А аз не харесвам начина, по който се държиш с мене. Как можеш да предпочетеш този недодялан каубой пред мене? Може би харесваш груби мъже. Може би обичаш да те бият и да те малтретират? Така ли е, Ариел? Наистина ли си бясна малка кучка, която обича да се люби с грубияни? Ако се беше съгласила да се омъжиш за мене, щях да бъда добър — каза той. — Можеше да имаш всичко, което поискаш. Но ти осуетяваш всичките ми усилия да те спечеля. Ако искаш грубост, ще ти покажа на какво съм способен. А когато свърша, ще ме молиш да се оженя за тебе.
Ариел беше смаяна и доста уплашена. Никога не беше виждала Кърк в такава светлина. Никога не беше предполагала, че у него се крие такава злоба. Трябваше да послуша Джес, осъзна тя, изпадайки в още по-силна паника, когато ръката на Кърк я стисна още по-здраво.
— Боли ме, Кърк.
— И това ти харесва нали?
— Ако не ме пуснеш, ще викам!
Той се изсмя.
— Никой няма да дойде. Пратих Рита да си ходи. Отдавна. Ще те имам, малка кучко, още сега, тук, на пода. И аз мога да бъда животно като Джес Уайлдър.
— Как можеш да се държи така? Какво ти става? Мислех, че сме приятели!
Но думите й като че ли не достигаха до него. Нима мислеше, че тя ще го хареса, ако я изнасили?
— Никога не съм искал да бъдем приятели. Всичко, което искам, е ранчото ти. Щях да се оженя за тебе, за да го получа, но ти излезе много упорита. После започнах да те искам просто защото не можех да те имам. Сега ще задоволя едно от желанията си. Утре, когато се оженим, ще задоволя и другото.
— Никога няма да се омъжа за тебе! Нито утре, нито когато и да било! — изкрещя Ариел, борейки се да се освободи. — И да ме изнасилиш, няма да променя решението си.
— Аз не мисля така. Добър любовник съм. Когато лично се увериш, ще забравиш оня каубой, дето няма пукната пара. С тебе заедно можем да имаме най-голямото имение в Тексас. Сега бъди добро момиче и стой мирно.
Той започна да къса дрехите й като полудял и изруга, когато ноктите й издраха бузата му. Удари я злобно, хвана я за косата и я дръпна, за да стигне устните й. Целувката му я нарани. Нищо в него не й напомняше за любезния приятел, за какъвто го беше смятала. Езикът му напираше върху устните й и накрая успя да ги раздели, за да се вмъкне да опустошава устата й. Той изстена, възбуден от собствената си грубост, вдигна я на ръце и се свлече заедно с нея на пода. Дъхът на Ариел спря, когато той падна тежко върху нея. Въпреки слоевете дрехи помежду им тя усети как мъжествеността му се издува и се притиска към нея.
Хлипайки отчаяно, Ариел усети как роклята й се вдига над кръста и ръцете на Кърк докосват плътта й. Потръпна; допирът му накара кожата й да настръхне. Само Джес имаше право да я докосва така. Само Джес… Джес… О, господи, къде беше Джес, когато тя имаше нужда от него? Защо не беше се вслушала в предупрежденията му? Трябваше ли да заплати за упорството си с цената на изнасилване?
— Искам да те чуя как викаш, Ариел — изпъшка Кърк, понесен от вълните на страстта. — Викай от наслада, викай, защото те задоволявам толкова добре.
— Ти си луд — изхлипа Ариел, мъчейки се да отбива атаките му.
— Права си, по дяволите. Бях луд да мисля, че искаш нежност, докато си искала точно това.
— Джес ще те убие!
— Не мисля. Щом станеш моя съпруга, той няма да може нищо да направи.
— Ариел никога няма да бъде твоя съпруга!
Ужасната тежест изведнъж се вдигна от нея и Ариел изхълца облекчено, задъхана от напразните усилия да се освободи. Веднага разбра кой е спасителят й. Познаваше властния глас па Джес не по-зле от своя собствен. Връзката между тях беше толкова силна, че той сякаш знаеше точно какво й е необходимо, и се появи, когато всичко като че ли беше загубено.
Кърк отлетя надалече от Ариел. Макар да беше само малко по-нисък от Джес и тежеше почти колкото него, той го беше от хвърлил без никакво усилие, сякаш беше лек като перо. Джес беше толкова разярен, че можеше като нищо да го убие. И щеше да го направи, ако не беше осъзнал в какво положение с Ариел и не беше се забавил за миг, за да прикрие краката й и да й помогне да се изправи.
— Това копеле направи ли ти нещо, скъпа?
Ариел поклати енергично глава в знак на отрицание, твърде развълнувана, за да изрече и една дума.
— Не биваше да те оставям да идваш тук сама. Знаех, че Уолтърс е намислил нещо лошо, но ти изглеждаше толкова уверена в приятелството му, че не послушах вътрешното си чувство.
Джес хвърли поглед към мястото, където Кърк още лежеше на пода, със смъкнати до коленете панталони. Изсумтя отвратено при вида на жалкия му член, увиснал безпомощно между краката му, свит до безобидно парче плът.