— Ставай, Уолтърс. Не убивам човек, без да му дам възможност да се защити.
Кърк се изправи на крака, придърпвайки панталоните си нагоре. Беше уплашен, наистина много уплашен. Никога не беше срещал толкова свиреп мъж като Джес Уайлдър. В него имаше нещо опасно, смъртоносно, нещо, което го караше да пожелае моментално да избяга. Пот лъщеше по челото му, но устните му бяха толкова сухи, че трябваше да ги навлажни с език.
— Нямам оръжие, Уайлдър. Виж — замоли се той — мъже сме, знаеш как нещата може да излязат от контрол. Много ще съм ти благодарен, ако го забравиш. Нищо лошо не се е случило.
— Мръсник такъв! — изрева Джес. — Не можеш да ме подкупиш. Какво мислеше, че ще спечелиш, като насилиш Ариел? Любовта й? Ще те убия, независимо дали имаш оръжие или не, затова веднага си намери пистолет.
Когато Кърк не направи никакво движение, Ариел се отърси от вцепенението.
— Не, Джес, недей, не си струва. Отведи ме у дома. Моля те, не искам да се пролива кръв.
Джес ужасно го сърбяха ръцете да гръмне Кърк. Никак нямаше да се замисли да го убие заради това, което беше причинил на Ариел. Но тя беше толкова разстроена, че той се поколеба. Ако непредизвиканата атака на Кърк показваше нещо, сега вече Ариел знаеше точно с какъв човек си има работа.
— Ако още веднъж ти видя физиономията в ранчото „Лийланд“, няма да бъда толкова снизходителен — обеща Джес.
— А ако Джес не те застреля, аз ще го направя — добави за всеки случай Ариел.
Джес настани Ариел пред себе си на седлото на Боец и нежно я обгърна.
— Сигурна ли си, че той не те… нарани, скъпа?
— Не ме е изнасилил, Джес, ти дойде тъкмо навреме. Не знам какво те доведе тук, но съм много благодарна.
— Можеш да благодариш на Труди — ухили се Джес, напълно осъзнавайки как щеше да реагира Ариел на тези думи.
— Труди! Какво общо има тя с това? Трябваше да предположа, че и тя участва в игричката на брат си.
— Не знам какво е знаела за плановете на Уолтърс, но когато я видях в града, разбрах, че си сама с него. Дойдох тук веднага, по възможно най-бързия начин. Не съм свикнал да се моля, но сега изрекох всички молитви, за които се сетих. Ако не бях дошъл навреме, никога нямаше да си го простя.
— Грешката беше моя, Джес, че не послушах предупрежденията ти за Кърк. Дори Розали се опитваше да ми обясни какъв човек е, но аз не исках и нея да послушам. Той успя напълно да ме заблуди. Съжалявам, че се усъмних в преценката ти.
Тази нощ Джес остана с Ариел и така нежно я люби, че сълзи изпълваха очите й. Когато свърши, тя дори беше забравила, че на света съществува мъж на име Кърк Уолтърс, беше забравила и грозното му деяние спрямо нея. Всичко, което помнеше, беше Джес, който не преставаше да я люби, да я изпълва със себе си, да заличава всичко освен любовта, която двамата споделяха, и прекрасния начин, по който й показваше тази любов.
Джес беше толкова убеден, че Кърк Уолтърс е отговорен за пожара в конюшнята и за различните инциденти в ранчото „Лийланд“, че отмени нощното дежурство. Беше сигурен, че Кърк Уолтърс повече няма да припари тук. Той беше страхливец и когато действията му излезеха наяве, повече нямаше да посмее да продължи. Но това, което Джес не осъзнаваше, беше, че Кърк е много по-непреклонен в решенията си от когото и да било.
Дойде ноември и донесе първите слани. Работниците бяха насекли дърва в свободното си време и ги бяха струпали под навеса. Трима от тях вече се бяха преместили в града, където щяха да изкарат зимата. Сред тези, които останаха в ранчото, бяха Пайк, Бъд, Дюи и Уикс. Пайк вече можеше да язди и Джес престана да изпълнява длъжността на управител. Пайк като чели изпитваше облекчение от това; през ума му беше минавала мисълта, че Джес може да поиска да заеме за постоянно това място. Ариел много се зарадва, когато Джес не замина, след като Пайк отново започна да изпълнява длъжността си. Вярваше, че е останал, защото не иска да я напусне.
Предположенията й бяха само отчасти правилни. Наистина мисълта да остави Ариел беше болезнена за Джес, но това, което го караше да остане, беше страхът му, че щом замине, инцидентите може пак да започнат. Работниците, останали за през зимата в ранчото, получиха заповед да стрелят на месо, ако Уолтърс се покаже някъде из земите на ранчото; но Джес се безпокоеше, че предпазните мерки няма да бъдат достатъчни, ако го няма него, за да ги подсили.
Когато в средата на ноември отиде в града, той научи, че Барт Дилън е ограбил банка в Сан Антонио. Убиецът на Джъд се беше върнал в Тексас и сърцето на Джес се късаше. Колкото и да обичаше Ариел, оставаше си факт, че се беше заклел да преследва и да накаже убиеца на Джъд. Не можеше просто да си седи в ранчото. Защо животът не беше по-прост, питаше се той. Ако не беше Дилън, сега щеше щастливо да живее остатъка от живота си с Ариел в ранчото „Лийланд“. Професията на шерифа му харесваше, но и фермерството си имаше своите прелести.