— По дяволите — изруга полугласно той.
Тази нощ си беше легнал в обичайния час, но сънят не идваше. Трябваше да поговори с Ариел. Искаше да й каже, че я обича, че иска тя да разбере защо му се налага да си тръгне… и не можеше да чака повече. Стана тихо, за да не събуди останалите, намъкна панталоните, взе ботушите и излезе полека навън. Студен вятър блъвна в лицето му и той потрепери. Не се беше сетил да си вземе връхна дреха.
Навън беше тъмно като в рог; дори тънкият полумесец не се виждаше на покритото с облаци небе. Но Джес толкова пъти беше минавал по тази пътека в последните няколко седмици, че нямаше нужда от светлина Когато наближи задната врата на къщата, някакъв шум привлече вниманието му. Посегна към пистолета си, но се сети, че го беше оставил, защото нямаше нужда от оръжие в спалнята на Ариел. Приближи се към задната врата, като знаеше, че ще я намери незарезена, и се прокле, задето толкова глупаво беше допуснал това. Не беше му хрумвало, че някой може да се опита да навреди на Ариел в собствената й къща Намери вратата отворена и тръпки пролазиха по гърба му.
Едва не се спъна в проснатото тяло на Розали и спря, за да потърси пулса й. С облекчение установи, че сърцето й бие силно и равномерно. Прекрачи я и продължи към стълбите. По пътя се отби в дневната, за да вземе заредената пушка, подпряна на камината, която Ариел винаги държеше готова за всеки случай. Едно от стъпалата изпука под краката му и Джес замръзна. Когато не чу нищо, продължи да се прокрадва нагоре. На площадката видя слаба светлина, която се процеждаше през открехнатата врата на спалнята на Ариел, и разбра, че тя сигурно го е очаквала. Сигурно затова нямаше да извика, когато някой влезеше в стаята й. Джес надникна вътре и видя мъжа. Стоеше в сянката с нож в ръка, не беше взел пистолет, за да не събуди работниците.
Ариел сигурно беше много изморена, защото лежеше по гръб и спеше дълбоко. След миг животът и можеше да бъде отнет, дори без тя да разбере. Мъжът вдигна ръка, после ножът се спусна надолу и Джес моментално натисна спусъка. Беше се прицелил добре; мъжът падна вече мъртъв на пода. Джес изсумтя доволно, предполагайки, че това без съмнение е Кърк Уолтърс.
Изстрелът отекна като гръмотевица. Ариел се събуди стресната и с ужас видя, че цялата е оплискана с кръв. Отначало помисли, че е нейната, но после видя Джес застанал на вратата, с димяща пушка в ръка.
— Джес! Какво стана? Нищо не разбирам. — Тя беше смутена и объркана.
— Копелето се опита да те убие — изрече Джес.
— Кой? Кой се е опитал да ме убие? Господи, цялата съм в кръв!
— Не знам, скъпа, нека да видим. — Той коленичи и обърна мъртвеца.
— Боже господи, това е Уикс!
— Уикс? Защо ще иска да ме убива?
— Никога няма да разберем. Мъртъв е.
Бъркотията беше пълна. Мъжете в бараката бяха чули изстрела и моментално нахлуха в къщата, задавайки въпроси, объркани от случилото се. Джес даде някакво обяснение, от което стана ясно само това, че Уикс най-вероятно е бил виновникът за всички инциденти в ранчото „Лийланд“.
— Занесете го под навеса — разпореди се Джес. — Утре ще откараме трупа в града и ще го предадем на шерифа.
Всички излязоха и Джес остана сам с Ариел. Джес се приближи към умивалника, намокри една кърпа и изтри кръвта от лицето и ръцете на Ариел. Тогава в стаята със залитане влезе Розали. Един от работниците я беше намерил и свестил. По думите й получила удар по главата, когато чула шум и тръгнала да види какво става.
— Слава богу, че си добре, сеньорита — каза Розали с разтреперан глас. — Никога нямаше да си простя, ако ти се беше случило нещо.
— А ти, Розали, ти как си? — запита Джес.
— Само главата ми пострада, сеньор, но ще се оправя.
— Какво стана?
— Чух някакъв шум. Отначало помислих, че сте вие, но нещо ми се стори не както трябва. Опитах се да запаля лампата, но той се приближи в гръб и ме удари. Друго не знам, Дюи ме намери.
— Мъжът е мъртъв, Розали, вече няма да причинява неприятности — успокои я Ариел. — Върви да си легнеш, аз съм добре.
— Да, сеньорита — отвърна Розали и хвърли кос поглед към Джес, преди да излезе.
— Страхувам се, че тя не одобрява нощните ми посещения при тебе — каза унило Джес. — Но днес съм сигурен, че се радва на идването ми. И на мене, също като на нея не ми харесва да се промъквам тайно.
— Знам един начин да спечелим одобрението й — пророни Ариел. Вече се беше свестила от шока да се събуди оплискана с кръвта на неуспелия убиец. — Ти толкова пъти си ми спасявал живота, че ти принадлежа духом и телом. Направи ме своя завинаги, Джес.