Джес изстена.
— Искам го, дива котка такава, искам го повече от всичко на света, но…
— Но трябва да намериш убиеца на Джъд и да го предадеш на закона — довърши Ариел, когато гласът му секна. — Не мисля, че Дилън има намерение да напуска Мексико — продължи тя с надежда в гласа. — Може би вече е мъртъв. Хора като него не живеят дълго. Може би преследваш призрак.
— Върнал се е в Тексас, скъпа. Днес научих, че е ограбил банка в Сан Антонио.
— О, господи! — Лицето й се изкриви от болка. — Заминаваш.
— Трябва. Това не означава, че те обичам по-малко. Заклел съм се. Нищо не може да ми попречи да се върна, когато свърша с Дилън.
— Никога няма да свършиш с Дилън! — извика гневно Ариел. — Мислех, че означавам нещо за тебе. Това глупаво отмъщение по-важно ли е от мене?
Ариел никога не беше изпадала в по-силен гняв. Всичко, което й се беше случило в последните няколко седмици, заедно със съкрушителната вест на Джес, я караше да изрича неща, за които по-късно щеше да съжалява. Но в момента всичко, което казваше, й се струваше резонно. Тя се беше отдала на Джес по своя воля, изцяло и безрезервно, позволявайки му да я използва за свое удоволствие. Това, че и тя получаваше също толкова наслада от любенето им, нямаше значение. Всеки път, когато той дойдеше в стаята й, тя срещаше неодобрението на Розали, но не я беше грижа. Но ако сега я изоставеше, нямаше да му прости.
— Ти си всичко за мене, скъпа моя; това няма нищо общо с тебе. Вече не те застрашава опасност, Уикс е мъртъв и не мисля, че Уолтърс ще е достатъчно дързък, за да продължи да те преследва. Този път ще хвана Дилън, чувствам го.
Лицето на Ариел се вкамени; брадичката й се вирна предизвикателно, зелените й очи потъмняха. Тя знаеше, че ако сега не го каже ясно, Джес ще продължи да влиза и излиза от живота й и да къса сърцето й всеки път, когато си тръгне, докато от нея не остане само една празна черупка.
— Ако сега ме изоставиш, Джес, не искам да те виждам повече.
— Не говориш сериозно, скъпа.
— Ти правиш каквото е необходимо и аз ще направя каквото е необходимо, за да опазя гордостта си. Ако сега си тръгнеш от мене, Джес, по-добре ме забрави.
Джес затихна, с изкривено от мъка лице. Разкъсван между дълга и любовта, той пое по пътя, който гордостта му налагаше.
— Сбогом, малка моя дива котко. Призори тръгвам. Щях да бъда лош съпруг, ако не постъпя по този начин.
Не очакваше отговор. И Ариел не го разочарова.
16
В първите дни след заминаването на Джес Ариел се движеше като в мъгла. Усещаше се празна, лишена от всякакви чувства. Джес беше катализаторът, който придаваше смисъл на живота й. Разбира се, тя имаше и ранчото, никой не можеше да промени това, но някак си всичко изглеждаше лишено от блясък и перспективи, за разлика от дните, когато Джес беше тук и осветяваше дните и нощите й. След като той замина, тя започна отново да го мрази и обича едновременно, също както някога. Беше заминал по своя собствена воля, нищо не можеше да промени този факт, но защо й трябваше да бъде толкова ужасно упорита и да му казва, че не иска повече да го вижда?
Тя наистина разбираше ненавистта му към убиеца на брат му, но това не й помагаше да приеме факта, че той беше решил да я напусне заради него. Джес я обичаше, но имаше нещо друго, което желаеше повече от нея. Отмъщение. Беше говорил за душевно спокойствие и гордост, но Ариел също си имаше гордост. И душевно спокойствие за нея означаваше да има Джес до себе си като свой съпруг. Не разбираше ли той колко много имаше тя нужда от него… колко много го обичаше? Не разбираше ли, че тя не беше искала да изрича онези гневни думи, които му бе хвърлила в лицето, преди да замине?
— Сеньорита, мрачните мисли няма да го върнат.
Розали стоеше тихо на прага на дневната, където Ариел ос взираше унило в пламъците, които танцуваха в камината.
— Не искам да се връща — заяви разгорещено Ариел. — Джес си тръгна по своя воля, след като го молих да остане. Знам, че не го одобряваш, Розали, но аз го обичах. И мислех, че и той ме обича.
— Мисля, че сеньор Джес ще ти бъде прекрасен съпруг — каза икономката. — Това, което ме смущаваше, беше, че не го направи. Болеше ме, като виждах как се възползва от тебе, но не можех да намеря друга причина защо се колебае да се ожени за тебе.
— Други неща са по-важни за него — натърти с горчивина Ариел. — Ръководи го жаждата за отмъщение.
— Отмъщението е властно нещо, Ариел. Може би трябва да ми обясниш. Тогава много въпроси ще ми се изяснят.