— Има много неща за Джес, които не мога да ти кажа — отвърна Ариел. — Първата ни среща беше доста бурна, а дните след това няма как да се нарекат спокойни. Казах ти, че той ме сметна за Тили Каулс, издирвана от закона. Но не ти казах, че Джес е ловец на глави. Две години подред е търсил мъж на име Барт Дилън, партньора на Тили, който най-хладнокръвно застрелял брат му. Джес се заклел да предаде този човек на правосъдието.
— Две години е много време. Човек може лесно да се вманиачи — забеляза мъдро Розали.
— Точно това е станало с него — въздъхна Ариел. — Джес се е вманиачил да намери убиеца на брат си. Джъд е бил единственият му роднина. Още от самото начало знаех, че не бива да се увличам по човек, който е толкова упорит, че не знае кога да отстъпи, но любовта не познава граници. Отначало мразех Джес Уайлдър. После омразата ми се насочи в друга посока. И Джес се чувстваше по този начин; така бяхме привлечени един към друг, че не можехме да понесем да сме разделени или да държим чувствата си под контрол.
— Ако сеньор Джес е бил толкова завладян от мисълта за Дилън, защо дойде в ранчото? — запита Розали.
— Дилън избяга оттатък границата и Джес реши да го изчака, докато се върне.
— Значи този Дилън пак е в Тексас и сеньор Джес е заминал, за да спази клетвата, която е дал пред брат си.
— Точно така — каза мрачно Ариел.
— Но той ще се върне, Ариел, сигурна съм. Нали ти каза, че ще се върне?
— Да — призна Ариел, — но аз му казах, че вече не искам да го виждам. Бях наранена и натъжена от мисълта, че той може толкова лесно да ме остави след… след всичко, което сме били един за друг. Казах му, че говоря напълно сериозно. Но сега, когато гневът ми отмина, разбирам, че съм говорила прибързано, под влияние на силни чувства. Искам Джес да се върне, Розали.
— Той ще се върне, сеньорита, ще се върне — успокои я Розали с такава увереност, каквато Ариел би си пожелала в този момент. — Не трябва да изпадаш в униние. Преди Бък да умре, аз му обещах, че ще се грижа за дъщеря му, ако тя дойде в Тексас, и смятам да спазя обещанието си.
Ариел отново усети нотката на нежност в гласа на мексиканката, когато произнесе името на баща й. Този път реши да задоволи любопитството си.
— Сигурно много си била привързана към баща ми — каза тя, вперила зелените си очи в лицето на Розали.
На лицето на Розали се изписа замечтано изражение.
— Десет години бях с него. Обичах го — изрече тя простичко.
— И аз така си помислих — отвърна Ариел. — Десет години е много време; защо не се оженихте? Татко не изпитваше ли същите чувства към тебе?
— Бък беше почтен човек — каза Розали. — Обичаше ме толкова, колкото и аз него, но не можехме да се оженим. — Тя спря, сякаш й беше трудно да се изрази точно. — Бях вече омъжена.
— Какво? Имала си съпруг? Не… не разбирам.
— Малко хора биха разбрали, затова държахме връзката си в тайна. Бък не би направил нещо, с което да ме изложи.
— Къде е сега съпругът ти?
— Не знам. На петнайсет години бях млада и глупава, той ме омагьоса с буйния си нрав и красивото си лице. Избягах с него въпреки съпротивата на родителите ми. После се оженихме. Едва след няколко седмици разбрах, че е разбойник и бяга от закона. Ограбваше банки, дилижанси, влакове, дори убиваше — каза Розали с далечен глас. — Когато започнах да се оплаквам, той ме наби. И след като заплаши, че ще ме сподели със своите приятели разбойници, аз станах мека и покорна и повече не посмях да се оплаквам.
Сълзи бликнаха в очите на Ариел, сълзи от състрадание към безпомощното петнадесетгодишно момиче, малтретирано от съпруга си.
— Защо не го напусна?
— Къде можех да отида? Не можех да се върна при родителите си, те вече се бяха отказали от мене. След като десет години живях в ужас, ден за ден, без да знам дали законът ще ни хване, съпругът ми се отегчи от мене. Изостави ме в Уейко. И повече не го видях.
— Какво направи после?
— Работех, Ариел, всякаква работа, от която да спечеля малко пари, за да ям и да имам покрив над главата си. Не се гордея с някои от нещата, които съм вършила — каза тя, — но оцелях. Тогава срещнах Бък. Най-прекрасният мъж, когото някога съм познавала. Майка ти се беше развела с него и той беше самотен. Няма да ти кажа как или къде се запознахме, но той ми предложи работа като икономка. Аз приех на драго сърце. Влюбихме се един в друг.
— Защо не се разведе, за да се омъжиш за баща ми?
— Свещеник ме беше оженил; католиците не се развеждат.
— Значи с баща ми станахте любовници.
— Не се срамувам от това — заяви гордо Розали.
— Нито пък аз — каза Ариел и я прегърна — Нищо друго няма значение, само това, че си дала на баща ми щастието, което му е липсвало. Нямам право да те съдя, когато ние с Джес… — Гласът й секна, не можеше да даде определено име на връзката си с него. Но знаеше, че Розали я е разбрала. — Радвам се, че ми каза за тебе и татко, Розали. Олекна ми, като разбрах, че си е имал някого през всичките тези години, когато е бил лишен от семейство. Надявам се, че се е погрижил за тебе в завещанието си. Ако не, аз…