— Кой уби шерифа? — запита Ариел.
— Един от разбойниците, не знам точно кой — сви рамене Тили, пронизвайки Ариел с убийствен поглед. — Може ли да продължа?
Ариел почервеня, но не каза нищо повече.
— Моля, продължете — подкани я Бърнс.
— Когато разбойниците видяха, че съм още жива, започнаха да говорят какво да правят с мене. Дилън предложи да ме задържат за откуп. Беше чул разговора ми с шерифа и знаеше, че имам пари и имоти. Решиха да ме вземат със себе си.
— Защо са оставили Тили? — запита Ариел, намирайки съчинената история за невероятно правдоподобна… и невероятно измислена.
— Доколкото разбрах, Дилън се беше уморил от тебе — каза Тили. — Каза, че си станала много властна и си започнала да му пречиш. Остави те просто защото вече не го беше грижа какво ще стане с тебе.
— Аз не съм Тили Каулс! — изкрещя Ариел, отвратена от тази глупава интрига. Обърна се към Бърнс. — Не виждате ли, че тя си измисля?
Бърнс погледна объркано към Ариел.
— Точно сега цялата тази ситуация ми се струва невероятна.
— Продължавай с историята си — изсъска Ариел.
— Та, както казах, разбойниците ме взеха със себе си, като мислеха да искат откуп за мене. Но те са глупаци; успях да им избягам след три дни, докато спяха. Беше тъмно и нямах кон, но се скрих в хралупата на едно дърво и изчаках цял ден, докато се откажат да ме търсят. После тръгнах, без да знам накъде. Паднах в един ров и си счупих крака. Не знам колко съм лежала там, преди да успея да изпълзя. Можех да умра, но имах късмет. Припаднах до един кладенец и ме намери един каубой, който търсел изгубени животни. Бълнувах от болка и изтощение и дълго време не знаех коя съм или как съм стигнала до ранчото, където лекуваха раните ми. Фермерът и жена му бяха много мили с мене. Дълго боледувах, но оздравях и дойдох тук.
— С всичките си пари и документи — отбеляза Ариел сухо.
— Разбира се. Бях се подсигурила, бях ги зашила в корсета си — обясни нехайно Тили. — Ако не ми вярвате, трябва да се свържете с фермера, който би даде подслон. Казва се Ал Лийч, собственик на ранчото „Съркъл“, на север от форт Уърт.
Думите на Тили звучаха толкова правдоподобно, че Ариел не можеше да повярва, че това се случва. Историята й можеше до голяма степен да бъде проверена и ако издържеше на проверката, тогава какво щеше да стане с нея? Единствените хора, които със сигурност можеха да я идентифицират, бяха много далече, в Сейнт Луи. Тя бе повярвала, че цялата тази противна история с идентификацията е останала далече зад гърба й, но грешеше… о, колко грешеше!
— Естествено, разбирате, че трябва да проверя историята ви, преди да взема решение — обърна се Бърнс към Тили.
— Най-добре ще се осведомите, ако телеграфирате на майка ми — каза Ариел. — Тя и вторият ми баща са единствените, които могат със сигурност да идентифицират Ариел Лийланд.
— Ще им телеграфирам незабавно за помощ по този въпрос.
— Искате ли нещо освежително, сеньорита?
Розали беше застанала на вратата, не знаейки дали е уместно да влезе. Разговорът изглеждаше толкова напрегнат, че събуди любопитството й.
— А, Розали — каза Бърнс, — заповядай, влез. — Бърнс добре познаваше икономката и поради това, че Бък изрично се беше погрижил за нея в завещанието си, той знаеше за специалните отношения между нея и работодателя й. — Виждала ли си Ариел Лийланд, преди тя да дойде тук в ранчото?
— Не, сеньор, но Бък постоянно говореше за дъщеря си.
— Лошо — въздъхна разочарован Бърнс.
— Проблем ли има, сеньор?
— Много сериозен проблем, Розали. Като че ли имаме още една Ариел Лийланд.
— Не, сеньор — усмихна се Розали и махна към Ариел. — Има само една Ариел Лийланд.
— Тя е заблудила всички — отбеляза Тили с ехиден тон. — Аз съм Ариел Лийланд. Другата жена е измамница. Казва се Тили Каулс и законът я издирва.
Розали изфуча гневно.
— Знам коя от двете ви е Ариел Лийланд и това не сте вие.
Думите й извикаха благодарна усмивка на устните на Ариел.
— Откъде си толкова сигурна, Розали? — запита заинтригуван Бърнс.
Розали се насочи към масата, на която стоеше снимката на Ариел като дете. Взе я и я пъхна под носа на адвоката.
— Това е Ариел Лийланд. Изглежда точно като жената, която опознах и обикнах в изминалите месеци.
Бърнс внимателно заразглежда снимката, но тя не му говореше нищо. Можеше да е или едната жена, или другата… а можеше и да не е никоя от двете. Поклати глава, по-объркан отпреди.