— Съжалявам, Розали, трябва да подкрепя жената, която има всичките необходими документи и писма, писани от Бък Лийланд.
Ариел не можеше да повярва на ушите си. Бърнс със сигурност не можеше да повярва на жена, чийто живот се състоеше от вършене на престъпления и бягане от закона.
— Трябват ви повече доказателства, господин Бърнс. — Никой нямаше да й отнеме земята, особено пък Тили Каулс. — Ако смятате, че ще си тръгна просто така и ще предам всичко на тази… тази престъпна кучка, ужасно се лъжете.
Бърнс изглеждаше шокиран.
— Разбира се, не. Преди да направя нещо или да се отнеса до закона, ще проверя внимателно историята на госпожица Лийланд. Ще се свържа с майката на Ариел и втория й баща и ще намеря положителен начин да я идентифицирам. Междувременно, ще наредя банковата сметка да се замрази, за да не може никой да има достъп до нея, докато не взема решение.
Тили изглеждаше смутена, но не възрази.
— Нямам търпение всичко това да се уреди.
— И аз — отсече Ариел. — Междувременно, не искам тази жена в къщата си. Настанете я някъде в града, но не очаквайте да я пусна тук, докато чакате известия.
— Може би ще бъде по-добре госпожица Лийланд да остане в града — каза замислено Бърнс. — На детектива ще му трябват две или три седмици, докато намери Ал Лийч и се върне със сведенията. Може би дотогава майката на Ариел ще ни осветли по въпроса относно идентификацията на дъщеря й. Да тръгваме ли, госпожице Лийланд?
— Нямам какво друго да кажа на тази жена — заяви Тили и се изправи.
Бърнс се обърна към Ариел и я погледна извинително.
— Трябва да разберете моята дилема и да не мислите лошо за мене, задето искам да съм абсолютно сигурен, че не съм предал имота на Бък не на когото трябва. Ще си извадя заключение едва когато всички факти бъдат проверени.
— Запазете си извиненията за деня, когато дойдете и ми кажете, че съжалявате даже задето сте си помислили, че не съм Ариел Лийланд — каза Ариел, все още ядосана.
— Ако се стигне дотам, ще бъда първият, който ще каже, че е сбъркал.
Ариел застана на вратата, все още бясна, докато Бърнс и Тили се отдалечаваха с екипажа си. Цялата тази работа беше толкова нескопосно скърпена лъжа, че й се искаше да се смее и да плаче едновременно. Какво смяташе да постигне Тили с представянето си за нея, запита се Ариел. Парите в банковата сметка за момента бяха недостъпни и за двете им и истината сигурно щеше да излезе наяве някой ден. Тогава изведнъж намери отговора. Ако Тили е прочела писмата й, сигурно е разбрала, че има купувач за ранчото. Естествено, Тили щеше да продаде ранчото и да изчезне с парите, преди някой да се досети какво става.
— Ела вътре, сеньорита — подкани я Розали, въведе я в къщата и затвори вратата. — Нещата ще се оправят, ще видиш. Тази жена е лъжкиня, всички го виждат.
— Всички, само не и Джейсън Бърнс — изрече с горчивина Ариел. — Ами ако тя убеди господин Бърнс, че е истинската? Какво ще стане?
— Това няма да се случи, Ариел, повярвай ми.
— Моля се да си права, Розали.
На следващия ден Ариел събра работниците, които бяха останали в ранчото, и им разказа какво се е случило. Предпочиташе сама да им го каже, вместо да чуят неверни клюки в града. Както предположи, те бяха шокирани и ядосани. Нищо и никой не можеше да ги убеди, че тя не е Ариел Лийланд. Ариел оценяваше лоялността им, но това с нищо не намаляваше страховете й.
— Само кажете, госпожо, и ще изпъдим тая измамница от града — предложи Пайк. — Ако Джес беше тук, щеше да сложи край на тия глупости.
Това накара Ариел да се почувства още по-зле. Джес още от самото начало се беше съмнявал в нея. Дори сега можеше да застане на страната на Тили, след като беше дошла с напълно редовни документи. Но като знаеше, че работниците и Розали я подкрепят, тя се чувстваше доста по-уверена. Само да не й беше толкова лошо през повечето време. Ариел нямаше представа какво й е и дори мислеше да отиде на лекар при следващото си посещение в града. Това обаче трябваше да почака, докато се оправи неразборията с Тили Каулс.
Повече от седмица Ариел не чу нищо повече по този въпрос. Когато Розали отиваше в града за покупки, тя отказваше да я придружи, извинявайки се с многото работа, която имаше да върши. Но това не можеше да заблуди икономката. Тя ужасно се тревожеше за Ариел. Виждаше я как едва-едва поглъща някоя и друга хапка, а през нощта понякога я чуваше да плаче. Розали знаеше, че сълзите на Ариел не са предизвикани само от неприятностите с Тили Каулс. О, не, по-скоро бяха свързани с Джес Уайлдър. Ако този упорит мъж се върнеше, половината от проблемите на Ариел щяха да се решат.