Приблизително по същото време, когато Розали влизаше с каручката в града, Тили Каулс го напускаше с нает кон от противоположната му страна. След повече от час бърза езда тя спря, когато стигна до огромна скала, за която предварително беше решила, че ще се използва като място за тайни срещи. Мъжът, с когото трябваше да се срещне, вече беше там.
— Време беше да дойдеш — изръмжа той. — Направи ли всичко, както го планирахме?
— Получи се идеално — обяви оживено Тили. — Адвокатът ми е в кърпа вързан. Дори хората в греда мислят, че съм Ариел Лийланд. Всички вярват в това, с изключение на оная мексиканка, икономката, но няма защо да се тревожим за нея. Дори намерих един човек, който иска да купи ранчото „Лийланд“. Казва се Кърк Уолтърс. Прав беше, Барт, чудесна работа свършихме.
— Така си и знаех — ухили се Барт Дилън. — Като видях документите, които открадна от Ариел Лийланд, и колко много си приличате, всичко се намести.
— Винаги съм казвала, че ти сече пипето, Барт.
— Опразни ли сметката в банката? — запита нетърпеливо Барт.
Тили се намръщи.
— Появи се пречка, за която не бях помислила. Адвокатът е голям хитрец. Нареди сметката да се замрази, докато не реши коя от двете е Тили Каулс. Ще провери историята ми при фермера и ще прати телеграма до майката на Ариел.
Тази новина не се отрази добре на Дилън.
— Фермерът ще каже това, което и ти — каза той, — но не съм толкова сигурен за майката.
— Ще отнесем парите далеч оттук, преди някой от Сейнт Луи да се появи — каза Тили. — Този Уолтърс ужасно много иска ранчото и е готов да сключи сделка, ако се съглася да му го продам. Нещо се е налютил на Ариел и му е изгодно да смята, че тя е измамница.
— Имаш повече акъл, отколкото предполагах, Тили — излая Дилън. — Ще държим връзка. Пускам си брада, за да не ме познаят в града. След няколко дни ще се отбия в хотела при тебе да видя как напредваш с тоя Уолтърс.
Възбудени от постигнатото и замаяни от сладкия вкус на победата, те се зацелуваха яростно. След малко се свлякоха на земята и започнаха да се любят лудо, разпалвайки страстта си с мисълта за предстоящия успех.
17
Ариел излезе смаяна от кабинета на лекаря. Понеже беше минала още една седмица без никаква промяна в странното й състояние, тя повече не можеше да отлага посещението. Особено сега, когато разсъдъкът й трябваше повече от всичко. Усещаше, че повече не може да пренебрегва гаденето, от което страдаше през по-голямата част от деня. Не беше подготвена за това, което й каза лекарят, не знаеше дали изобщо можеше да бъде готова за такова нещо. Нямаше представа как да се справи с това ново развитие, освен да приема всеки нов ден така, както й го поднасяше съдбата.
Решавайки да се възползва от това, че е дошла в града, Ариел се отби в пощата и получи втория си шок за деня. Чакаше я писмо от майка й. Беше написано почти преди един месец, В него Уила Брейди изразяваше разочарованието си от това, че дъщеря й беше напуснала Сейнт Луи без разрешение. Беше очаквала Ариел да се върне сама, но понеже не беше станало така, тя беше пратила човек да я вземе. Ариел погледна датата на писмото и с помощта на просто изчисление разбра, че когото и да е пратила майка й, ще пристигне всеки момент. Продължи да чете.
Тъй като Ариел не беше още навършила двадесет и една години, Уила очакваше тя да й се подчини. Но предлагаше малка отстъпка. Щеше да й позволи да задържи ранчото, при условие някой друг да се заеме го управлява вместо нея. Докато едно момиче не е омъжено, мястото му е в семейството, пишеше Уила. Моля те, не ми се противи по този въпрос Ела си у дома веднага щом придружителят ти пристигне.
— По дяволите — изруга полугласно Ариел.
Нямаше ли си достатъчно други грижи, та сега майка й ще праща някаква бавачка да я отвежда у дома като непослушно дете? Когато препрочете писмото, видя, че Уила не уточнява кого е изпратила в Тексас. Като знаеше колко мрази майка й този щат, тя предположи, че няма да дойде лично. Единственият логичен избор беше Том, вторият й баща. Тъй като той беше неин законен настойник, можеше доста да усложни нещата, ако тя откажеше да се върне с него в Сейнт Луи. Но от цялата тази работа поне щеше да има някаква полза, помисли Ариел. Том Брейди щеше да разреши цялата тази неприятна ситуация, като идентифицира истинската Ариел Лийланд.
След като пъхна писмото в джоба си, Ариел побърза към кантората на адвоката Бърнс. Това ново развитие сигурно щеше да промени мнението му относно това, коя е Тили Каулс и коя — Ариел Лийланд. По пътя получи третия си шок за деня. Видя Тили Каулс да се разхожда по улицата под ръка с един мъж. Мъжът беше Кърк Уолтърс. Бяха сближили глави и явно бяха погълнати от много интересен разговор.