— Сега не съм добра компания — измърмори извинително той.
Жената изглеждаше озадачена. Малко мъже биха отказали покана от Лолита Моренго. Беше много популярна и сред мексиканците, и сред гринговците.
— Може би друг път — подхвърли тя лукаво.
Беше харесала Джес. По-чист, по-едър и по-силен от повечето мъже, които посещаваха кръчмата.
— Разбира се, друг път — каза Джес разсеяно. Танцьорката се накани да си тръгне, когато изведнъж той сякаш се събуди. — Чакайте. Промених си решението. Седнете, сеньорита, нека ви почерпя едно питие.
— Казвам се Лолита.
— Седнете, Лолита.
Лолита се настани на стола до Джес и късата й пола се вдигна над коленете.
— Вие сте красив мъж, сеньор. Американец ли сте?
— Тексасец — усмихна се Джес. — Сигурно много тексасци идват тук.
— Не особено много — каза Лолита предпазливо. — Но защо да говорим за тях? Има много по-приятни неща, за които можем да си говорим.
Джес нетърпеливо изскърца със зъби. Спокойно, каза си той. Щракна с пръсти и след миг барманът пристигна и сложи една чаша пред Лолита. Тя я взе и отпи малка глътка.
— Какво ви води в Мексико, сеньор?
— Казвам се Джес. Търся един мъж, Лолита. Може би си го виждала.
— Откъде да знам, като не знам как изглежда?
Джес извади изпомачкания афиш от джоба на палтото си.
— Това е мъжът, когото търся, Лолита.
Тя заразглежда афиша с интерес.
— Не мога да прочета думите.
— Името му е Барт Дилън. Законът го издирва.
— Вие човек на закона ли сте?
— Не, аз съм ловец на глави. Виждала ли си наскоро този мъж?
— Може би — каза Лолита загадъчно.
Джес бръкна в джоба си и извади няколко сгънати банкноти. Пъхна ги в ръката на Лолита.
— Сега пак. Виждала ли си го? Изненада се, когато тя му върна парите.
— Не искам парите ви, сеньор.
Тъмните й очи бяха пълни с диви обещания.
Джес замря. Не беше имал жена след Ариел… не беше пожелал никоя. Но беше стигнал дотук и точно сега нямаше да се откаже. Намираше се в задънена улица. Ако тази танцьорка разполагаше със сведения, които можеха да му бъдат полезни, би направил всичко, за да ги получи.
— Къде е стаята ти, Лолита?
Тя се усмихна подканващо и се изправи.
— Последваше ме, сеньор. — Той кимна и излезе навън след нея. Тя заобиколи кръчмата, стигна до задния й край и отвори една малка врата. — Взех я под наем от собственика само за няколко песос. Не е кой знае какво, но не смятам да остана дълго време тук.
Джес се огледа любопитно, без да казва нищо, но обърна внимание на подробностите, в случай че му се наложеше бързо да се измъква оттук. Стаичката беше чиста, но оскъдно обзаведена, леглото заемаше повечето пространство. Имаше маса и два стола, но никакви приспособления за приготвяне на храна.
— Ям в кръчмата — каза Лолита, предугаждайки въпроса му. — Искаш ли едно питие, Джес?
— Не — отвърна той рязко.
Лолита схвана отговора му като знак, че няма търпение да получи това, за което беше дошъл, без да губи време с разни встъпления. Тя също го искаше, затова започна бавно да се съблича. Джес обаче не последва примера й, а само я гледаше изпод полуспуснатите си клепачи. Когато тя свърши, се пъхна с неподражаема грация в ръцете му. Вдигна лице към него с влажни и очакващи устни.
Имаше тяло на танцьорка — стегнато, стройно, прекрасно сложено, с малки твърди гърди, тънка талия, дълги стройни крака. Понеже тя го очакваше, Джес я целуна. Беше топла и мека, издаваше прекрасна миризма на възбудена жена. Лолита го зацелува с жадната опитност на уличница и ентусиазма на разгонено животно. Беше красива, сексапилна, приканваща… но Джес не я желаеше. Когато ръцете й започнаха да разкопчават дрехите му, той я отдели от себе си. Тъй като беше много опитна, той разбра, че тя е усетила, че не го възбужда. Повечето мъже биха го помислили за луд, но не можеше да направи нищо, защото обичаше само една жена на света.
— Какво има, Джес? — нацупи се Лолита.
— Нищо. Нека първо да поговорим.
— Да поговорим? Искаш да говорим сега? Не харесваш ли Лолита?
— Напротив, много ми харесваш, но искам да разбера за този разбойник, преди и двамата да забравим.
Усмивката му подсказваше, че скоро двамата ще бъдат много заети, за да мислят за такива банални неща.
— Искаш да кажеш, за Дилън — пророни Лолита. Тънките й пръсти нетърпеливо галеха широките му гърди.
— Точно така. Виждала ли си го наскоро?
— Да, виждала съм го. Джес застана нащрек.
— Кога?
Гладкото чело на Лолита се набръчка.
— Беше тук в кръчмата с двама приятели преди три или четири месеца. Не мога да си спомня точно.
Тръпка на разочарование премина по гърба на Джес.