Пекос изруга под нос, но не възрази.
— Няма да ви се размине — изрече през зъби Ариел, докато пъхаше разни дрехи в торбата, която Пекос беше измъкнал изпод леглото.
— Да се обзаложим ли? — ухили се разбойникът.
— Какво… какво ще правите с мене?
— Каквото каже Дилън. Той измисли цялата тая работа. Тили е хладнокръвна малка кучка, каза да те убием, но мисля, че Дилън си е наумил нещо. Побързай — подкани я той, като я смушка доста осезателно с дулото на пистолета си. — Вземи само толкова, колкото приятелите ти да помислят, че си бързала.
След петнадесет минути Ариел слезе долу. Дилън беше сам.
— Хайде, Ганди е оседлал коня й. Не се знае кога ще се върне онази икономка, дето Тили ни каза, че живеела тук.
Изблъскаха Ариел навън в студения зимен въздух и тя се запита дали отново ще види ранчото си. Това ли трябваше да бъде краят на краткия й живот? Ако умреше, и бебето й щеше да умре с нея. Не, извика тя безмълвно. Нямаше да остави нероденото си дете — детето на Джес — да загине. Джес имаше право да знае, че е създал дете, и тя със сигурност възнамеряваше да доживее да му го каже. Ако, разбира се, се появи. Но докато тя бъде нащрек, имаше шансове да оцелее.
Бандитите посрещнаха със смях слабите опити на Ариел да се възпротиви, докато я мятаха безцеремонно на коня, връзвайки ръцете й за дъгата на седлото. Дилън тупна животното по задницата и кавалкадата отпраши в бесен галоп. Ариел се държеше здраво, решена да не допусне да изгуби детето на Джес. Дори ако бащата на детето й не го искаше, тя го искаше.
Джес, имам нужда от тебе, извика тя в безмълвна молба.
18
Скована от страх, Розали погледна пак през прозореца, за да види дали Ариел не се е върнала. Тя самата се беше прибрала у дома на свечеряване и с изненада разбра, че Ариел я няма. Обикновено тя не излизаше, без да й каже къде отива, и не оставаше толкова дълго навън. Икономката веднага провери в корала и видя, че конят на Ариел не е там. Предполагайки, че е излязла на езда, Розали се поуспокои. Но докато минутите отминаваха и небето все повече притъмняваше, тя започна ужасно да се безпокои.
Защо Ариел е излязла на езда в такъв студен ден? Защо стои толкова време навън? Може би й се е случило нещо, а понеже работниците бяха в града, нямаше кой да иде да я потърси, помисли мексиканката и всякакви лоши неща й минаха през главата. Тя приготви вечеря, надявайки се това да я отвлече от мрачните мисли. Все си представяше как Ариел лежи някъде в голямото ранчо, ранена и безпомощна. По едно време реши да впрегне каручката и да тръгне да я търси, но къде? В коя посока да поеме? Трябваха много мъже и коне за търсене из обширните акри на ранчото „Лийланд“. В края на краищата Розали запали камината в дневната и зачака…
Когато зората дойде, в нея преливаше неизказаният страх, че нещо ужасно се е случило с Ариел. Тя знаеше, че трябва да направи нещо, не само да седи и да се безпокои. Затова впрегна каручката.
Джейсън Бърнс още не беше станал от леглото, когато Розали пристигна пред дома му. Няколко минути настойчиво чукане на вратата бяха необходими на сънения адвокат, за да отвори на обезумялата от ужас мексиканка.
— Не знаеш ли, че днес е неделя, жено? — измърмори той, взирайки се в Розали с още неразсънили се очи. — Какво толкова важно има, че ме караш да ставам толкова рано сутринта?
— Ариел, сеньор, няма я — избъбри Розали, без да се стряска от гнева на адвоката.
— Няма я? Какви ги говориш, Розали?
— Като се върнах от града вчера, Ариел я нямаше. Коня й също го нямаше и предположих, че е излязла на езда. Но тя не се върна.
— Била е навън цялата нощ? — запита Бърнс с вече изострено внимание.
— Да, сеньор, а Ариел няма да направи такова нещо. Страхувам се, че нещо й се е случило.
— Прати ли работниците да я търсят?
— Не, сеньор, още не са се върнали от града. Трябва да направите нещо. Може конят да я е хвърлил или… или нещо по-лошо.
Тя намекваше за разбойниците, чиито подвизи бяха ежедневие по тези места.
— Влез вътре, Розали, докато се облека. После ще съберем работниците и веднага ще започнем търсене — заповяда безапелационно Бърнс. — Може би имаш право. Ариел може да лежи ранена някъде из имението.
Верен на думата си, адвокатът направи точно каквото беше казал, дори тръгна заедно с работниците, за да претърсят района. Не намериха нито следа от Ариел. Привечер търсенето беше прекратено и Бърнс реши да съобщи на шерифа за възможно отвличане, когато Тили Каулс дойде в ранчото с Кърк Уолтърс.
— Чух в града, че самозванката е изчезнала — каза самодоволно Тили.