Изобщо не изглеждаше изненадана, което никак не се хареса на Розали.
— Явно Ариел е излязла на езда и е биха отвлечена от разбойници — осведоми ги Бърнс.
— Проверихте ли дрешника й? — подхвърли лукаво Тили.
— За какво? — отговори с въпрос Розали, наостряйки вниманието си. Знаеше за какво намеква натрапницата, но го сметна за прекалено.
— Само направете каквото ви казвам и ако теорията ми е вярна, ще ви обясня.
— Струва ми се, че Ариел — каза Кърк, обръщайки се към Тили, — е намислила нещо.
— Сигурно няма да навреди — отговори Бърнс, готов да се схване за каквато и да е сламка.
Всички се качиха горе. Розали се насочи към дрешника и ахна шокирано, когато го отвори и разбра, че някои от любимите дрехи на Ариел ги няма, включително полата-панталон, която тя предпочиташе. Когато започна да претърсва чекмеджетата, веднага забеляза, че бельото и блузите, които беше сгънала и прибрала едва вчера, също липсваха. Но все още отказваше да повярва в очевидното, докато не провери под леглото и видя, че торбата, която беше оставила там, я няма.
— Е? — запита Бърнс, разбирайки от изражението на Розали, че нещо не е наред. — Липсва ли нещо?
Икономката не каза нито дума, но нещастният израз на лицето й прекрасно предаваше вътрешното й смущение.
— Знаех си! — изграчи възторжено Тили.
Барт не я беше излъгал. Сега Ариел Лийланд беше на много мили оттук. Може би дори мъртва.
— Защо ще заминава така? — запита Розали, ужасно смутена. Не вярваше, че Ариел ще замине, без да каже на някого, не и щом ранчото означаваше толкова много за нея.
— Много е просто — обясни Тили, наслаждавайки се на триумфа си. — Аз съм истинската Ариел Лийланд, а другата се е страхувала да не я изобличат, когато настойникът дойде от Сейнт Луи. Затворът не е особено привлекателно място, затова тя е предпочела да избяга.
— Не! Тази мръсница лъже! — извика Розали със заплашително блеснали черни очи. — Нещо се е случило с Ариел, казвам ви, нещо ужасно. Не трябва да се отказвате от търсенето.
— Приеми го, Розали — посъветва я Кърк. — Тази жена измами всички ни. Доста добре го изигра. Сега вече е на мили оттук със своя съучастник.
Джейсън Бърнс трябваше да се съгласи с жената, за която сега предполагаше, че е истинската Ариел Лийланд, макар че в сърцето си предпочиташе да не е така. Но колкото и да искаше да е другояче, жената, застанала пред него, беше истинската Ариел Лийланд, а другата, която беше заминала толкова внезапно, беше Тили Каулс.
— Знам, че се привърза към нея, Розали, но съм готов да призная, че истинската Ариел Лийланд стои тук, в тази стая. Настойникът вече не ни е необходим, за да каже коя е измамницата.
— Никога няма да ме убедите в това, сеньор — отвърна натъртено Розали.
— Когато всичко това свърши — каза Тили, обръщайки се към Бърнс, — ще очаквам банковата ми сметка да бъде отворена, за да мога да изтегля необходимите средства. После искам да приготвите документите, за да продам ранчото на Кърк Уолтърс. Нямам нищо против да ви кажа, че не бих искала да бъда тук, когато моят… моят втори баща пристигне от Сейнт Луи.
— Искате да продадете ранчото? — запита подозрително Бърнс.
— Разбира се. Винаги съм имала това намерение. Единствената причина, поради която дойдох в Тексас, е за да избягам от опеката на майка си и втория си баща. Те искаха да ме омъжат за човек, когото не харесвам.
Тя беше извлякла тези сведения от писмата, които Бък Лийланд беше писал до дъщеря си. Когато Ариел се бе оплакала от кандидата за съпруг, който майка й беше избрала, баща й я беше посъветвал да държи на своето.
— Всичко, което искам, е онова, което ми е оставил баща ми, за да мога да живея живота си така, както ми е удобно.
— Мога да взема парите утре — намеси се с готовност Кърк. — Знам, че Бърнс вече има необходимите документи, така че няма да е проблем да сключим сделката.
Отначало адвокатът се поколеба дали да направи такава бърза транзакция. Но след като помисли по-внимателно, това му се стори разумно. Не беше работа на млада жена като Ариел да се опитва сама да управлява ранчо. Много пъти беше съветвал самозванката да продаде всичко и да се върне в Сейнт Луи. Така че защо да се колебае, когато истинската Ариел Лийланд искаше да направи точно това, което той месеци наред беше препоръчвал? Дори да не се върнеше в Сейнт Луи, щеше да се отърве от бреме, с което не беше подготвена да се справя.
— Щом това е желанието ви, госпожице Лийланд, тогава ще подготвя документите да ги подпишете утре следобед.
Всичко ставаше толкова бързо, че Розали се уплаши. Нейната Ариел никога не лъжеше. Нейната Ариел нямаше да замине като крадец в нощта, без да каже на никого. Нейната Ариел беше дъщерята на Бък Лийланд, а не тази мръсница, която стоеше пред нея със самодоволна усмивка на лицето. Как може тези глупави мъже да позволят такава подмяна? Тя познаваше само един мъж, който би разрешил тази загадка, но Джес Уайлдър го нямаше тук. Розали не беше на себе си от притеснение и отчаяние. Имаше нужда от помощ, и то незабавно.