— Можеш да останеш тук, докато дам къщата под наем — предложи щедро Кърк. Беше толкова въодушевен от развоя на събитията, че можеше да си позволи да бъде великодушен. — Нямам желание да живея тук, моята къща е по-хубава. Труди няма да има нищо против, ако я преместя тук с всичките й багажи.
— Да, ще остана — съгласи се неохотно Розали.
Искаше да бъде тук, когато Ариел се върне… ако се върнеше изобщо.
На следващия ден Тили Каулс написа името на Ариел на договора за продажба на ранчото „Лийланд“. А на другия ден взе дилижанса за Сан Антонио. Носеше повече пари, отколкото някога беше виждала през живота си. Когато стигна в Сан Антонио, реши да купи кон и да отиде до скривалището, където трябваше да се срещне с Барт Дилън и другите. Парите щяха напълно да я възмездят заради трудния живот, който беше принудена да води през всичките тези години. Ако не беше Барт Дилън, тя щеше да умре на тринадесет години, след като вторият й баща я изнасили и й направи дете. Когато загуби детето, майка й я изгони от къщи, отказвайки да повярва, че съпругът й би направил подобно нещо.
Барт Дилън срещна изгубеното момиче, докато то работеше в един публичен дом във Форт Уърт, и го взе под крилото си. От проститутка той я превърна в престъпничка. Когато законът ги преследваше особено упорито, те си намираха друго място, където да продължат с обирите. Животът на Тили представляваше постоянно бягство от място на място, обири, стрелба, когато се наложеше, и освен това, беше любовница на Дилън. Тили знаеше, че Барт я обича по свой си начин, доколкото можеше да обича някого, и вярваше, че той й е сравнително верен. Не я беше изоставил през всичките тези години и това означаваше много за нея. Достатъчно, за да бъде лоялна и вярна към Барт Дилън.
Джес препускаше по-бързо от вятъра, подтикван от вътрешно неспокойствие и усещане за опасност. Спря едва когато вече не можеше да се държи на седлото, хапна набързо, поспа няколко часа и отново се метна на коня, за да продължи пътуването. Дори лекият сняг, посипал земята, не можеше да го забави. Зад мина дилижанса от Сан Антонио, но не му обърна внимание. Вътре можеше да са Барт Дилън и Тили Каулс, все едно; той вече не се интересуваше от тях. Нищо друго нямаше значение освен Ариел, неговата любов към нея и бъдещето им — ако тя се съгласеше да му прости, задето се беше държал като такъв упорит глупак.
Ранчото изглеждаше странно пусто, когато Джес влезе в двора. Намръщи се, питайки се къде ли са работниците. Почти нямаше какво да се прави на полето през това време на годината и той очакваше да ги види заети с разни поправки в къщата и пристройките. Остави Боец в корала и влезе в бараката. Беше празна. Всички легла бяха оправени, но вътре беше студено и пусто. Джес се учуди, когато забеляза, че няма огън в печката и че тя не е била палена доста време. Излезе от бараката, взе на бегом краткото разстояние до къщата и отвори незарезената врата.
Розали седеше на един стол, взирайки се отнесено в пространството. Почти не помръдна, когато Джес нахлу вътре, въпреки че влизането му беше доста шумно. Той спря и се вгледа учудено в икономката, преди да осъзнае, че жената е в шок. Много внимателно, за да не я стресне, Джес коленичи пред нея и докосна рамото й.
— Розали, аз съм, Джес Уайлдър. Какво се е случило тук? Къде е Ариел?
Тя реагира бавно и още по-бавно разпозна Джес. Той беше смаян от върховното отчаяние в тъмния й поглед. Това беше поглед, който беше виждал много пъти в очите на уловени животни и на хора, които по-скоро биха се застреляли, отколкото да свършат зад решетките. Но Джес успя да стигне до съзнанието й и жената започна да хлипа и да върти отчаяно глава.
— Няма я, сеньор, Ариел на Бък я няма.
— Няма я? Не разбирам. Откога я няма?
— Не знам, сеньор. Защо заминахте? Тя ви обичаше. Ако бяхте останали, нищо нямаше да се случи.
— Розали, не мога да разбера какво говориш. Моля те, опитай се да се успокоиш и да ми обясниш какво точно е станало.
Розали си пое дъх на пресекулки и направи героично усилие да говори ясно и свързано. Ариел я нямаше от няколко дни и тя можеше само да предполага, че момичето, което бе обикнала като свое, е мъртво.
— Ариел изчезна, сеньор Джес. Беше тук и пуф — изчезна.