— Как така?
— Отидох до града. Тя не искаше да идва. Когато се върнах, я нямаше. Беше взела коня си и някои дрехи.
— Защо ще заминава? — запита скептично Джес.
— Забравих, сеньор, не знаете какви неприятности имахме. Малко след като си тръгнахте, дойде друга жена в града и каза, че тя била Ариел Лийланд. Но аз си знаех, че лъже. Имаше документи, писма, всичко, с което да потвърди думите си.
Джес се отпусна назад смаян. Друга жена ли? Тили Каулс? Или истинската Ариел Лийланд? Да не би и той като всички останали да е бил заблуден от жена, представяща се за Ариел Лийланд? Дали не се беше влюбил в Тили Каулс? Джес потръпна, тази мисъл му причини повече болка, отколкото можеше да понесе.
— Ариел се опита да каже истината на тези глупаци, но заради документите те не й повярваха — продължи несвързания си разказ Розали. — Един неин роднина пътува насам от Сейнт Луи, но тя изчезна, преди той да дойде. И сеньор Бърнс, и сеньор Уолтърс мислят, че е заминала, за да не попадне в затвора.
— А другата жена? — запита Джес, още по-объркан от преди.
— След като Ариел изчезна, другата жена продаде ранчото и замина. Сеньор Уолтърс е новият собственик. Страхувам се, че Ариел е мъртва.
Изречението й завърши с изхлипване.
— Ами работниците? Те нищо ли не са видели?
— Беше събота, те вече бяха заминали към града. Сеньор Джес — изохка Розали, стискайки отчаяно ръката му, — вие не мислите като другите, нали? Моята Ариел не лъже. Ариел е истинската дъщеря на Бък Уолтърс. Другата е мръсница, която измами всички.
Джес замря. Въпросът на Розали го извади от равновесие. Трябваше му време, за да мисли, но нямаше време. Вярваше ли, че жената, която познаваше като Ариел Лийланд, е самозванка? Дали не се беше влюбил в Тили Каулс? Сърцето му даде отговора и умът му го прие. Не би могъл да обича Тили Каулс. Цялото му тяло се разбунтува при тази мисъл. За кратко време беше смятал, че Ариел е Тили Каулс, но не след дълго беше променил мнението си. Честно казано, още от самото начало бе знаел, че възхитителното създание, което спаси от преобърнатия дилижанс, не беше Тили Каулс, но тогава беше прекалено упорит, за да го приеме. Толкова силно искаше да залови Барт Дилън и Тили Каулс, че не можеше да види истината, когато тя го гледаше в лицето. Сега обаче я виждаше, знаеше го с всяка фибра от тялото си, чувстваше го в дълбините на душата си.
— Не, Розали, не мисля, че Ариел лъже — изрече накрая Джес. — Знам коя от двете е Ариел Лийланд. Точно както и ти го знаеш.
— Какво можем да направим, сеньор? Тя загуби ранчото, може да е изгубила и живота си.
— Розали, ще те питам нещо много важно и искам добре да помислиш, преди да ми отговориш. Виждала ли си непознат мъж да се навърта около ранчото, преди Ариел да изчезне? Някой, който да прилича на този?
Той бръкна в джоба си, извади афиша, който беше разнасял със себе си цели две години, внимателно го разгъна и го вдигна пред очите на Розали.
Тя го разгледа втренчено, после тъжно поклати глава.
— Не, сеньор, никога не съм виждала този мъж. Но името ми е познато. Ариел ми разказа всичко за Барт Дилън и как е убил брат ви. Мислите ли, че той е отговорен за изчезването й?
— Не знам, но съм решен да разбера — изрече Джес. — Ако жената, която се е представила като Ариел Лийланд, е Тили Каулс, а смятам, че е така, значи Барт Дилън действа заедно с нея. Загубих следите на това копеле в Сан Антонио. Отидох в Мексико, защото мислех, че е там, но научих, че бил още в Тексас. Бил е тук през цялото време, в Уейко, заедно с Тили Каулс.
— Ми… мислите ли, че са направили нещо лошо на Ариел? — запита боязливо Розали.
Това беше въпрос, на който Джес не искаше да отговаря. Ако той беше на мястото на Дилън, сигурно щеше да убие Ариел и да се отърве завинаги от нея. Този мъж нямаше никакви скрупули и макар Джес да не знаеше досега да е убивал жена, винаги имаше първи път. Ако още се движеше заедно с Пекос Пит и Ганди, опасността беше още по-голяма, защото и двамата бяха изпечени убийци. Но заради Розали и заради собственото си спокойствие Джес се реши да излъже.
— Не се тревожи, Розали, няма да я убият. Когато Тили се присъедини към тях с плячката, вероятно ще я пуснат. Ще заминат за Мексико и ще си живеят царски с парите на Уолтърс.
Макар че Розали не беше съвсем убедена, увереността на Джес й помогна да отстрани някои от най-лошите си страхове. Следващите му думи извикаха колеблива усмивка на устните й.
— Ще намеря Ариел, Розали. Кълна се в паметта на брат си, че ще я намеря и ще я върна в дома й, където й е мястото. Ами нейният роднина? Кога ще дойде?
— Скоро, сеньор. Какво да му кажа?