Ариел бавно кимна.
— Проклет да съм. Куражлия си, така е, повече, отколкото съм допускал. Всяка друга жена щеше да истеряса.
— Вие обещахте да ми върнете услугата — настоя Ариел. — Ще изпълните ли това обещание?
Дилън се замисли. Ариел се бе показала като жена, която можеше да оцелее благодарение на ума си, и той нямаше желание да й отнема живота. Особено щом носеше дете. Току-що му беше дала основателна причина да не я убива и той смяташе да се възползва.
— Барт Дилън не нарушава думата си. Ако съм ти казал, че ще ти върна услугата, значи със сигурност можеш да разчиташ на това. Няма да те убивам, жено.
— Дилън, ти луд ли си? Какво ще я правим? Не можем да я вземем с нас в Мексико, не можем и да я пуснем. Във всеки случай, не и докато не излезем от Тексас — възрази основателно Ганди и Пекос веднага се присъедини към мнението му.
— Ще измисля нещо — изръмжа Дилън разсеяно. На Тили това нямаше да й хареса, ама никак.
— Знам един тип в Сан Антонио, дето купува жени за публичните домове — обади се Пекос. — Няма да я убиваме, обаче няма да може да каже нищо за нас.
Намръщеното изражение на Дилън се превърна в хитра усмивка.
— Това ми допада. Няма да съм виновен, като почне да й се надува коремът, след като я отведат в Мексико. Поне няма да убием бременна жена.
Умът му беше толкова покварен, че за него това беше по-малкото зло.
— Не! — извика Ариел. — По-добре ме убийте, същото ще е.
— Мълчи, жено, иначе ще те дам на Ганди — предупреди я Дилън. — Единствената причина, поради която не те оставих на него, е, че уважавам майчинството.
Той не виждаше никакво противоречие в думите си.
19
Дилън и бандата му внимателно заобиколиха предградията на Сан Антонио по пътя си към скривалището. Не много отдавна бяха ограбили банка в града и сега не смееха да си покажат физиономиите, поне не и тримата наведнъж. Пътуваха на юг през пустинна местност покрай Аламо, принуждавайки Ариел да язди дълги дни и да яде храна, която не беше годна за хора. Често пъти през нощта виждаше Ганди да я гледа странно, но до момента не беше направил нищо, с което да й навреди. Пекос му каза, че тя ще им донесе много пари, и явно на Ганди повече му харесваше тази перспектива. Това обаче не му попречи да я гледа алчно.
Ариел разбра, че я водят в някакво скривалище близо до Сан Антонио, където щяха да чакат Тили да дойде с парите, които щеше да получи от фиктивната продажба на нейното собствено ранчо. Предположи, че разбойниците после ще продължат за Мексико — след като се отърват от нея. Струваше й се, че колкото повече се приближаваха към скривалището, толкова по-малки ставаха шансовете й за бягство.
През нощта стигнаха до скривалището. Малката, грубо построена колиба от греди се гушеше до едно кафяво възвишение, което я пазеше от нежелани посетители. Беше далече от утъпканите пътища и ако човек не знаеше точно къде да я търси, нямаше вероятност да я открие. Смъкнаха грубо Ариел от седлото и я тикнаха вътре. Беше тъмно, смрадливо и задушно като в гроб. Намериха някаква лампа, запалиха я и тя още повече пална духом, ако това изобщо беше възможно. Не можеше да си представи да спи в такова противно място. Въпреки това Дилън запали огън в печката с дървата, които беше оставил тук при предишното си идване. Огънят донякъде прогони тъмнината и студа, но от това на Ариел не й стана по-добре.
До едната стена имаше два одъра, застлани с изпокъсани одеяла. Двата прозореца бяха толкова мръсни, че едва се виждаше през тях, всичко беше покрито от дебел слой прах. Няколко тенджери, гърнета и консерви украсяваха лавиците на стената.
— Не е кой знае какво, но е по-добре от затвора — каза Дилън и се изкикоти, когато забеляза смутения израз на лицето на Ариел.
Той нямаше представа, че тя разглежда внимателно обстановката, преценявайки шансовете си да се измъкне.
— Можеш ли да готвиш? — запита Дилън с надежда. — Писна ми от готвенето на Ганди.
Ариел се изчерви. Готвенето решително не спадаше към дарбите й, но ако това означаваше, че няма да стои вързана и ще има известна свобода на движение, решително предпочиташе да се заеме с готвене.
— Не съм най-добрата готвачка на света, обаче мога да се справя по-добре от Ганди.
— Ще донеса вода от потока наблизо, докато ти спретнеш някаква кльопачка. Ганди, донеси още дърва. Пекос, ти стой тук вътре, ако дамата реши да си тръгва.
Според Ариел храната, която беше приготвила, не ставаше особено за ядене, но на мъжете им хареса и те замляскаха одобрително. Седяха край масата и си говореха, докато тя дояждаше остатъците и разтребваше.