— Кога очакваш Тили? — запита Пекос, докато си чистеше зъбите с клечка от метлата.
— До два-три дни — пресметна на ум Дилън. — Трябва първо да се отървем от момичето, иначе Тили ще се вбеси. Знаеш ли къде да намерим оня тип, дето ми каза за него? Оня, дето купувал жени за публичните домове в Мексико?
— Абе аз не го познавам — призна донякъде боязливо Пекос, — обаче знам как да се свържа с него. Една моя стара позната държи публичен дом в града и точно тя ми каза за него. Само трябва да кажа на Клара Мей и тя ще ме свърже.
— Мислиш ли, че ще дойде тук? Много е рисковано да водим момичето в града.
— Може да уредим да се срещна с него на края на града и да го доведа тук, иначе никога няма да намери пътя — предложи Пекос. — Искаш ли сега да тръгна?
— Почакай до сутринта — посъветва го Дилън. — Можем да си починем добре тази нощ. Има един хълм наблизо, прилича на камила с две гърбици. Кажи на Клара Мей да каже на човека да ни чака там. И непременно й кажи, че момичето е много хубаво, та да го убеди, че си струва да дойде чак дотук.
По-късно Дилън върза ръцете и краката на Ариел и метна едно одеяло отгоре й. После се просна на единия одър, докато Пекос и Ганди теглиха жребий за другия. Ариел се сви на пода, опитвайки се да си намери удобно положение. Струваше й се цяло чудо, че още не е изнасилена, и отправи към небето кратка благодарствена молитва, макар че можеше да каже, че Ганди охотно би нарушил забраната относно всичко, свързано с нея. Прекара неспокойна нощ, опитвайки се да остане будна, защото я беше страх да заспи. На следващата сутрин Пекос замина за Сан Антонио.
Клара Мей спеше дълбоко, когато Пекос Пит се появи пред вратата й. Беше бясна, докато не разбра кой е нарушил съня й.
— Пекос Пит, ама колко се радвам да те видя! — приветства го тя, когато отвори вратата. — Не рискуваш ли, като идваш в града след оня банков обир, който спретнахте ти и приятелчетата ти?
— Нямаше да съм тук сега, ако нямах нужда от помощта ти, Клара Мей — огледа я Пекос от глава до пети, наслаждавайки се на гледката.
Пищна жена, преминала първа младост, Клара Мей изглеждаше във възхитително неглиже с нощницата и пеньоара си. Косата й беше боядисана в яркочервено, лицето й беше малко сънено, но все още беше красива жена, като се има предвид от колко време беше в професията. Пекос облиза устни и почти забрави за какво е дошъл.
Поклати глава и нерешително измъкна мислите си от областта под колана, за да се съсредоточи върху задачата си.
— Нали си спомняш за оня приятел, дето ми разказваше за него, Клара Мей? Дето купувал жени за публичните домове в Мексико?
— Май си спомням. Защо?
— Имаме една жена, дето искаме да я продадем. Много е красива, с гарвановочерна коса чак до кръста и зелени очи, с гъсти дълги мигли.
— Защо ще я похабявате в Мексико? — запита Клара Мей, явно заинтересувана. — Можете да ми я продадете на мене. Клиентите ми ще луднат по жена, каквато ми описваш.
— Тц. Искаме да я махнем от Тексас. Можеш ли да ни помогнеш?
— Жалко е да я хабите за мексиканците, обаче щом така сте решили… Но преди да се съглася, трябва да ми кажеш за какво е цялата тая работа.
— Направихме една далавера наблизо до Уейко и тая жена ни се пречкаше. Нищо друго не ти трябва да знаеш. Или ни помагаш, или не.
— А моята полза каква ще е? — запита пресметливо Клара Мей.
Пекос и Дилън вече бяха обсъдили тази подробност, очаквайки Клара Мей да поиска нещо заради труда си. С парите, които Тили щеше да донесе, Искаха да купят съучастието й.
— Сто долара само да кажеш на човека за оная жена.
— Искам ги сега — каза Клара Мей с алчно блеснали очи.
Пекос кимна и започна да отброява от парите, които беше донесъл, за да плати на Клара Мей.
— Моят човек сега не е в града, но ще се върне след един-два дни. Доведи момичето тук и той ще я огледа.
— Не, много е рисковано. Той може да дойде в скривалището.
— Как, по дяволите, се предполага, че ще стигне дотам?
— Ще си уредим среща и ще го заведа.
И той разказа подробно на Клара Мей къде щеше да чака.
— Добре, ще направя каквото мога — обеща Клара Мей. — Бъди тук след два дни. Той се казва Мик Гарнър.
Когато Пекос не помръдна от мястото си, Клара Мей запита:
— Друго има ли?
— Да, отдавна не съм имал жена и току-що ти дадох сума пари. Трябва да има нещо отгоре и за мене.
Клара Мей добре познаваше Пекос Пит. Беше издръжлив като бик и страстен като каубой, току-що привършил изморително прекарване на добитък. Въпреки ранния час тя нямаше нищо против да се потъркаля в леглото с него. Усмихна се закачливо и започна да съблича пеньоара си.