Пекос се ухили широко, представяйки си как щеше да се похвали на Ганди, че си е намерил жена в града.
Джес пристигна в Сан Антонио няколко часа след Тили Каулс. Понеже можеше да пътува по-бързо от дилижанса, той караше Боец да препуска колкото сили има. Разчиташе да намери Ариел в скривалището на Дилън и се молеше да успее да открие мястото. Джес знаеше, че навярно е много добре скрито, но някак си щеше да успее да го намери. Трябваше — заради Ариел! Както излезе, отговорът на неговата дилема му падна в ръцете като узряла слива. Тъкмо връзваше Боец на коневръза пред кръчмата, когато Тили Каулс се изправи собственолично пред него. Носеше две големи торби и отиваше към конюшнята. Стори му се, че току-що е пристигнала в града.
Всъщност Тили беше пристигнала в Сан Антонио предния ден и беше решила да си вземе стая в хотела за пред нощта, вместо да отиде направо в скривалището. Трябваше да си купи някакви прилични дрехи и добър кон, а беше много късно да направи всичко това и да стигне в скривалището преди свечеряване. Когато Джес я видя на следващия ден, тя вече беше накупила всичко необходимо и трябваше само да купи кон, преди да напусне града.
Той я последва с предпазливи стъпки, осъзнавайки, че дори ако тя го забележи, няма да разбере кой е. Нито тя, нито Дилън някога бяха виждали Джес Уайлдър. И доколкото знаеше, Пекос и Ганди също не го бяха виждали. Джес се помота край конюшнята и чу как Тили се пазари за един кон. След като сделката беше сключена, той отиде да вземе Боец и се върна навреме, за да види как Тили се отдалечава с коня си. Свикнал да следи хората, без те да го забележат, той я последва, сигурен, че тя ще го отведе право в скривалището.
Обнадежди се. Знаеше, че е бил прав, като предположи, че Дилън ще чака Тили в скривалището си, и благодари на бога, че съдбата го беше срещнала с Лолита. Макар че му се наложи да прибегне до хитрост, Лолита му беше дала много ценни сведения за скривалището. Но си оставаше един парещ въпрос. Въпрос, който изпълваше сърцето на Джес с ужас. Жива ли е още Ариел или Дилън вече се е разправил с нея?
Вървя след Тили цели два часа. Веднъж помисли, че я е изгубил, но малко след това отново й хвана дирите. Тя пресече едно поточе, изкачи се по един невисок хълм и спря там, взирайки се в колибата, преди да реши дали всичко е наред и може да влезе. Дилън я чу да се приближава и излезе да я посрещне. Джес ги наблюдаваше от безопасно разстояние, напрягайки очите си, за да зърне някакъв знак, който би могъл да му подскаже, че Ариел е затворена вътре в колибата.
— Дойде по-скоро, отколкото мислех — каза Дилън, ухилен. — Носиш ли парите?
Тили потупа торбите на седлото.
— Тука са, Барт. До последното пени, освен пътуването до Сан Антонио, прилични дрехи и тоя кон. Кърк Уолтърс нямаше търпение да получи подписания договор, така че всичко се уреди за един-два дни, след като ти замина с оная Лийланд. Погрижи ли се за нея, както ти казах?
— Ами — заекна той, — получи се малка засечка, обаче сме се погрижили за всичко. След ден-два ще ни се махне от ръцете.
— Тя още ли е тука? — запита Тили със застрашителна гневна гримаса.
— Влез вътре, Тили, ще ти обясня.
Тя слезе от коня и Дилън й помогна да свали торбите с парите. После двамата се скриха в колибата.
Джес не можа да чуе нищо от последвалия разговор, нито видя някакъв признак, че Ариел е там. Сърцето му биеше толкова бързо и шумно, че сякаш в ушите му гърмеше гръмотевица. Възможно ли е да са се отървали от нея, запита се том. Непоносим страх сграбчи сърцето му и той разбра, че трябва да се приближи още повече до колибата, за да узнае дали Ариел е там. Върза Боец за един храст, от който колибата не се виждаше, и се приближи с тихата стъпка на дива котка. Свикнал да лови разбойници, той умееше да се движи съвършено безшумно и да диша бавно и равномерно.
— Дано да си имаш оправдание, Барт — предупреди го Тили, хвърляйки раздразнен поглед към Ариел. — Мисля, че ти казах да се отървеш от нея.
— Оу, Тили, знаеш, че никога не съм убивал жена — изрече Дилън примирително.
— И какво смяташ да правиш с нея? Да я водиш с нас в Мексико ли? Ами Пекос и Ганди?
Ариел седеше на единия одър, слушаше внимателно, но не казваше нищо. От това, което знаеше за Тили, тази жена също нямаше да иска да я освободи, както и тримата мъже. В действителност, ако разговорът им показваше нещо, то беше, че Тили иска смъртта й.
— Няма да убия жена, която носи дете — каза намусено Пекос. — Искаш я мъртва, сама си я убивай.
— Дете ли? — ахна Тили смаяна. — И вие, тримата глупаци, й повярвахте?