— Не и аз — заяви Ганди, — но тия двамата решиха, че искат да се отърват от нея по друг начин.
Точно в този момент Джес стигна до колибата, клекна под прозореца и заслуша продължението на разговора. Чу Дилън да казва:
— Пекос има една приятелка в града, дето познавала някакъв тип, който купувал жени за публични домове в Мексико. Защо да я убиваме, като можем да спечелим още нещо непредвидено?
Дилън добре познаваше Тили и призивът към практичния й усет беше най-уместният му ход. Освен това, той сериозно се съмняваше, че тя ще убие бременна жена.
— Да я продадем, а? — повтори Тили замислено. Изви уста в бавна усмивка. — Трябва да ти се признае, Барт, обмислил си го отвсякъде.
Раздутото его на Барт се възнесе в небесата.
— Ей, аз дадох идеята — изръмжа Пекос. — Дилън не заслужава цялата слава.
Кръвта на Джес се смръзна. Надничайки през мръсния прозорец, той едва различаваше дребната фигурка на Ариел, свита на одъра до отсрещната стена. Не можеше да види лицето й, затова нямаше представа дали е била наранена или малтретирана от тримата разбойници. Не знаеше как ще направи всичко, но нямаше да позволи Ариел да бъде продадена на търговеца на проститутки. Вътре в колибата отново заговориха и той се вслуша в думите им.
— И как ще стане тая работа? — запита Тили.
— Пекос ще се срещне с човека. Казва се Мик Гарнър. И ще го докара тука.
— Къде ще се срещне с него? Вие тримата не бива да си показвате мутрите в града.
— Срещата ни е на юг от Аламо, при хълма с двете гърбици — отвърна Пекос. — Трябва да дойде там утре на обед. След два дни ще сме на път за Мексико и ще си поживеем царски.
Умът на Джес заработи трескаво. Колкото и да искаше да нахлуе вътре с оглушителни изстрели, разбра, че това щеше да бъде най-лошото, което можеше да направи. Те бяха четирима, той беше сам. Но не това го притесняваше; беше се изправял и срещу по-големи рискове. Тревожеше се за Ариел. Тя можеше да бъде ранена в бъркотията или дори убита в последвалата престрелка.
Можеше да отиде до града и да поиска помощта на шерифа, но според него тази идея беше дори още по-опасна. Повече хора означаваше повече куршуми и по-голяма опасност Ариел да бъде застреляна. Ако искаше да я спаси, трябваше да го направи сам. Колкото и да не му се искаше да я оставя сама с тези разбойници, Джес знаеше, че тя ще е на по-безопасно място тук, докато Мик Гарнър пристигнеше, за да я отведе със себе си. Джес се замоли присъствието на Тили в колибата да не позволи на мъжете да наранят Ариел физически. Господ знаеше през какво беше минала досега. Но той не можеше да мисли за това, не и сега, когато имаше нужда умът му да е ясен, за да планира спасяването й.
— Направи нещо за кльопане, жено! — изрева Дилън към Ариел, отваряйки торбите, които Тили беше донесла.
Изсипа съдържанието им на масата и мъжете затанцуваха наоколо с дивашки викове, а после се заловиха да броят нечестно спечеленото богатство.
Докато другите се занимаваха по този начин, Джес имаше възможност да се съсредоточи върху Ариел. Сега тя беше застанала по-близо до прозореца, преравяйки безмълвно консервите с храна. Джес едва не извика на глас от облекчение. Видя му се уморена и отпаднала, но иначе в добро състояние. Искаше да посегне към нея, да я привлече в прегръдките си, да я успокои и да я пази. Искаше… искаше… Господи, всичко, което искаше, беше да обича Ариел всеки ден до края на живота си Скоро, скъпа, закле се той безмълвно, опитвайки се да предаде посланието със силата на умствената си концентрация.
Джес остана клекнал под прозореца, докато Ганди и Пекос не излязоха навън да донесат вода и дърва за огъня. После се стопи безшумно в храсталака и се върна там, където беше оставил Боец. Имаше да свърши много неща преди утрешното зазоряване.
Ариел усети как някаква тръпка се изкачва по гръбнака й, точно каквото усещаше, когато Джес беше наблизо. Погледна към прозореца, очаквайки да види лицето му прилепено до мръсното стъкло. Не видя нищо. Но усещането не си отиваше. Толкова отчаяно ли искаше да го види, че го призоваваше със силата на мисълта си, запита се тя отпаднало. В последните два дни не беше намерила никакъв начин да избяга, не беше измислила никакъв план за измъкване от това ужасно положение. С тези трима мъже, които я пазеха, нямаше възможност да се изплъзне от вниманието им. А след пристигането на Тили изгледите за бягство станаха още по-нищожни. Сега единствената й надежда беше да избяга от мъжа, който щеше да я отведе в Мексико.
Присвил сребристите си очи във втренчени цепки, Джес огледа мястото с облекчение, когато разбра, че е пристигнал навреме. Положението на слънцето в небето показваше, че още не е пладне. Прясно избръснат, с подстригана коса, наконтен в нов костюм, той зачака Мик Гарнър да дойде на срещата си с Пекос Пит. Разчиташе Гарнър да дойде по-рано, иначе щеше да се наложи да променя плана си. Нямаше представа как изглежда този тип, но се успокояваше от факта, че нито един от тримата разбойници не беше виждал Гарнър. А пък и не познаваха Джес Уайлдър. Ако имаше късмет, щеше да измъкне Ариел без нито един изстрел и без да застраши живота й. По-късно щеше да се върне с представителите на закона и да се разправи с убийците на Джъд.