Гас Уайт стигна реката и видя, че задният команден и тяговите фургони плюс девет от другите са освободени и изкарани на източния бряг, откъдето оръдията можеха да контролират заобикалящата ги околност. Видя и хората на Барбър да работят около предните пет фургона. Те все още лежаха напреко на речното корито, но вече не бяха наклонени. Когато прелетя над тях, неколцина от работната група му махнаха.
Гас се свърза с контрола на полетите, получи разрешение за кацане и кацна на подемника. Посрещна го командващият въздушните сили Бакстър. Гас се измъкна от кабината, отдаде чест и после попита:
— И шефът ли се прехвърли, сър?
— Не — отвърна Бакстър. — Той е навън, помага на момчетата.
Отидоха в командната стая на командирския фургон и Гас докладва: описа успешния удар върху посевите и обясни как пушката му е заяла в критичния момент, когато Стив е бил ударен и свален.
— Значи го остави в горящата нива. — В гласа на Бакстър нямаше никаква следа от укор.
— Нямах избор, сър — каза Стив. — Долу гъмжеше от врагове, а без пушката…
— Да, разбира се…
— Мислех, че ще мога да извикам Фазети и Нейлър да ме прикриват…
— Но не можа да ги съживиш.
— Тъй вярно, сър.
— Брикман беше ли жив, когато напусна?
— Полумъртъв.
— Добре. Ще го отпишем. — Бакстър нанесе в електронния си бележник срещу името на Брикман: СВ/ВТ/ ТНВ. — Свален на вражеска територия. Тялото не е върнато. Добави датата и приключи със съдбата на Брикман С.Р. в паметта на бележника.
След това изслуша подробния рапорт на Гас за останките от двата скайхока в гората.
— Жалко за Фазети и Нейлър — отбеляза той, когато Гас завърши.
Гас изглеждаше смутен.
— Какво се е случило?
— Не сме съвсем сигурни — бавно каза Бакстър. — Всичко, което знаем, е от едно искане за помощ от Нейлър, в което се казва, че Фазети вдигнал капака на кабината и започнал да стреля по него. Шефът казал на Нейлър да отвърне на стрелбата.
— Кълъбмъс! — извика Гас. — И?
Бакстър вдигна рамене.
— Кой може да каже? Нейлър, изглежда, е бил бавен.
Гас го погледна изненадано.
— Но… искам да кажа… защо ще…
— Добър въпрос — отговори Бакстър. — Единственото, което мога да ти кажа, е, че този малък инцидент няма да бъде докладван в Гранд Сентрал. Това ще е просто запис като при Брикман — „СВ/ВТ“.
— Ужас… — извика Гас. — Девет скайхока, свалени за един ден. Ако Федерацията има намерение да победи мютите, трябва да сме по-ефективни.
— Адски си прав. — Бакстър стана от масата. Гас скочи и командващият въздушните сили го изгледа. — Трябва да те предупредя, че ако заяждането на пушката ти се окаже резултат от неправилна манипулация, ще загазиш. „Небрежност по време на активна служба“.
Гас застана мирно.
— Тъй вярно, сър, разбирам, сър. Това ще означава, че вие сте били единственият на борда, способен да изпраща въздушни патрули.
Изражението на Бакстър не се промени.
— Ще го имам предвид, когато получа рапорта от оръжейника. Свободен си.
Гас отдаде чест нахакано, обърна се кръгом и излезе.
В гората Клиъруотър наблюдаваше със затаен дъх как няколко вълчици се катерят по клоните към свалените стрелолисти. Телата на облачните воини бяха освободени от коланите и безцеремонно хвърлени на земята. Демонтираха планерите, свалиха и различни жици и контролни проводници, но по-големите детайли се оказаха трудни за разглобяване. Повечето от мародерстващите мюти се задоволиха с металносини парчета плат със слънчеви клетки.
След като слязоха на земята с трофеите си, те се събраха около двамата мъртви облачни воини и им свалиха шлемовете и дрехите. Масленорозовите им тела бяха почти без косми. Блъскаща се тълпа зрители се струпа да гледа телата. Накрая главите им бяха отсечени и набучени на колове пред колибата, която Клиъруотър споделяше с три от племенните си сестри.
Ултра-Фокс, водачката на групата, която се бе качила на дърветата, тъжно даде един от шлемовете на облачните воини на Клиъруотър. Това беше дан в знак на признание за силите, които тя беше извикала, за да ги свали от небето.
Клиъруотър клекна между коловете с главите на облачните воини и сложи скъпоценния шлем в скута си. Чувстваше се изтощена от силата, която беше минала през нея, но този път не беше отслабнала до припадък. Макар че Мистър Сноу беше казал, че тя е избрана от Небесните гласове да получи този безценен подарък, Клиъруотър все още се страхуваше от тайнствената сила, която се криеше в нея. Беше смутена и от поразителното сходство на тялото си и това на Кадилак с телата на подземните хора. Техните млади лица, които сега гледаха безжизнени от коловете от двете страни на вратата на колибата, имаха дори същите зъби; и същите тесни челюсти. Изглеждаха така, сякаш са излети от един и същи калъп. Тя знаеше, че трябва да е въодушевена от тази победа, но не беше. Чувстваше се натъжена и объркана, сякаш с тяхната смърт беше умряла част от самата нея. И фактът, че се беше отдала на такива мисли, я разстрои още повече.