Веднъж, докато лежеше под широкото укритие от клони, той видя през една пролука в листата два грациозни скайхока да прелитат в небето; видя белите панели в края на крилото и ги позна — бяха от „Дамата“. Разбра, че тя сигурно се е върнала с нови планеристи, за да продължи нахлуването си в територията на Плейнфолк. Зачуди се дали Гас Уайт е един от двойката, която беше сега в небето и дали търсят него, или просто търсят мюти. Изпита внезапно съжаление, че е свален, после се успокои с мисълта, че противно на всички шансове все още е жив и цял, хранен и лекуван. Ако успееше да остане жив, ако тялото му се възстановеше, би могъл да започне подготовка за бягство — при условие че неговите похитители не бъдеха подложени на друго напалмово нападение. Въпреки упойващия ефект на дрийм кап тази мисъл беше полезно напомняне, че той, Стив Рузвелт Брикман, сега е един от преследваните. Съдбата му беше свързана с тази на неговите похитители.
След един месец Мистър Сноу престана да му дава нишки дрийм кап и Стив установи, че може да сяда и да понася болката в ребрата. Лявото му рамо все още беше болезнено схванато, но вече можеше да движи лявата си ръка. Дясната беше с шина; откритата зейнала рана обаче се беше затворила.
Мистър Сноу заяви, че е доволен от възстановяването му.
— Скоро ще можеш да започнеш да ходиш. Ще видя дали можем да ти стъкмим нещо, на което да се подпираш.
— Искаш да кажеш патерици?
— Да, патерици — отговори Мистър Сноу. — Трябва да поговорим повече. Ти сигурно знаеш много забравени думи.
— И ти сигурно знаеш много, които никога не съм чувал — отвърна Стив. — Ако имаш време, хм… може би ще можем да научим много неща един от друг.
— Може би — каза Мистър Сноу. — Много думи, които използвам, нямат никакво значение за теб. Ти живееш в друг свят; виждаш нещата по друг начин.
Стив вдигна рамене.
— Ти можеш да ме научиш да виждам нещата по твоя начин.
Мистър Сноу се усмихна.
— Съмнявам се. Какво например казваш с думата „разбиране“?
— „Разбиране“? — Стив помисли за момент. — Хм, осъзнаване на онова, което някой има предвид, когато ти заповядва. Осъзнаване как нещо работи или какво да направиш, ако нещо работи неправилно.
Мистър Сноу кимна.
— Ами „любов“?
Стив се поколеба.
— Това мютска дума ли е?
— Не, тя е от Старото време. Тази дума непрекъснато е била в устата на хората. Не че е променила нещо.
Стив поклати глава.
— Значи не е била много важна. Ако е била важна, щяхме да я използваме във Федерацията. Какво означава тя… някаква ругатня?
Мистър Сноу се подсмихна.
— Виждам, че има много да учиш.
Стив го гледаше.
— Виж… Кадилак не е чувал за „телевизор“, ти не си виждал „патерици“, а аз не зная какво значи „любов“. Може би можем да се образоваме един друг. Помисли за това.
Очите на Мистър Сноу светнаха.
— Ще помисля.
Потупа Стив по рамото и излезе от колибата.
Сега, когато вече не му даваха дрийм кап, Стив започна да мисли по-ясно и разбра, че неговите разговори с Мистър Сноу и Кадилак може би ще му спасят живота. Той знаеше за летописците от инструктажа, проведен, преди да напуснат форт Никсън. Сред една раса от идиоти те бяха умните хора. Рядко срещани надарени индивиди, които служеха като обществени умове за мютските племена. Беше известно, че мютите не могат да четат и да пишат, и тъй като повечето бяха кретени, които не знаеха нищо, всички изцяло разчитаха на летописците си. Според тримата инструктори от разузнаването на Федерацията, които провеждаха инструктажа, най-умните от тези мюти съхраняваха в главите си историята от около деветстотин години. Те можеха също да влагат части от нея в музика — която беше известна като „огнени песни“ — плюс малко резюме от общо познание, което позволяваше на мютите да оцелеят!
При рязкото намаляване на броя на южните мюти през столетията след избухване на войната много летописци се смятаха за загинали. Онези, които бяха избегнали смъртта по време на омиротворяването и разселването на новите територии, или се бяха преместили на север, или се криеха. Смяташе се, че летописците са по-многобройни между Плейнфолк, макар че не във всяко племе ги имаше и онези племена, които имаха летописци, ги пазеха добре. Освен явните предимства от притежаването на ходеща енциклопедия беше станало очевидно, че летописците дават на племето жизненоважно превъзходство над съперниците в други отношения — отношения, които все още не бяха добре разбрани. Едно обаче беше ясно: че има определена зависимост — че колкото по-надарен е един летописец, толкова по-силно е племето.