След като нееднократно му беше казвано, че мютите не вземат пленници, Стив не можеше да разбере защо неговият живот е пощаден. Много искаше да разбере, но това беше въпрос, който старателно избягваше да зададе на своите похитители. В ума му се криеше страх, че техният календар може да включва някакъв странен празник, на който цялото племе М’Кол тържествено да се угощава с печено месо от облачен воин. Ако го очакваше това, той предпочиташе да не го знае. Задоволи се с това да изрази признателността си към всички мюти, които му помогнаха да възстанови здравето си, и се поздрави с късмета си, че беше свален от Кадилак. Освен че беше интелигентен и с добро чувство за хумор, той също като Мистър Сноу, беше безкрайно любопитен. Не би могло да бъде по-добре. Стив беше готов да задоволява жаждата им за знания. Щеше да им предаде в най-големи подробности целия речник на трекера, дума по дума, плюс всичко, което искаха да знаят за Федерацията. А онова, което не знаеше, щеше да измисля. Щеше да проточи тези беседи, докато ги накара да му разкажат всичко, което знаят те. Докато смятаха, че за тях това е добра сделка, щяха да го държат жив. В края на краищата… с кого другиго можеха да разговарят?
Когато оставаше самичък, Стив разсъждаваше върху възможността да избяга. Чудеше се дали останките от неговия скайхок са запазени, или всички части на планера и апаратурата са разграбени като трофеи. Беше видял, че една от жените, които му носеха храна, беше вплела в косата си синьо-червен електрически кабел. Може би някой беше отскубнал радиото. Макар и нормално захранвано от двигателя, то имаше самостоятелно батерийно захранване за използване при авария. На планера имаше и всичко необходимо за оцеляване: въздушен пистолет, боен нож, карта, концентрирана храна, ракети и джобен авариен радиофар, който позволяваше на ешелона да открие сваления планерист. От Стив всичко беше свалено, с изключение на долните му гащи, но той беше виждал Кадилак да носи горната половина на планеристките му дрехи. Джобовете бяха празни. Това означаваше, че съдържанието им вероятно е прибрано някъде на сигурно място. Ако беше така…
Стив прекара много щастливи часове, обмисляйки в детайли сложни сценарии за бягство, и всички завършваха с триумфално шумно посрещане в Гранд Сентрал. Но това беше просто фантазия. Никой трекер, попаднал в ръцете на мютите, не беше останал жив да разкаже преживяванията си. С постепенното възвръщане на силите му увереността на Стив, че ще трябва да избяга, се затвърди. Той щеше да е първият. Уменията и смелостта му щяха да компенсират провала му да бъде първенец и да получи „Минитмен“. Неговият майсторски съставен план щеше да даде резултат.
Седнал пред колибата на Кадилак — за първи път на дневна светлина — Стив откри източника на една от миризмите, които го бяха измъчвали — разлагащите се глави на двама мюти, побити на колове от двете страни на вратата. Той ги разгледа с болезнен интерес, особено широките яки вратове и долните челюсти, примитивните шлемове с шарки от набодени камъни и начина, по който върхът на всеки кол, обгорен на огън и твърд като желязо, беше промушен през горната част на черепите. Погледна към другите колиби между съседните дървета и видя, че пред вратите на няколко също има колове с подобни зловещи трофеи.
Към пладне дойде Кадилак с две току-що уловени пъстърви. Накладе огън, изкорми рибата, надяна я на ножа-тояга и започна да я пече.
Обонянието на Стив вече се беше оправило и той усети апетитния аромат и му потече слюнка. Видя, че Кадилак носи електронния му часовник — с календар и будилник — сложен обратно на лявата му китка. Наведе се да види датата, не успя, помисли да си поиска часовника, после реши да изчака по-подходящ момент и насочи вниманието на Кадилак към главата, набучена на кола отдясно. Шакатак.
— Твой приятел?
Кадилак погледна печащата се риба, завъртя ножа-тояга така, че да се пече равномерно, и каза:
— Той се опита да влезе в наша територия.
— И ти го уби?
— И двамата — каза Кадилак. Не беше съвсем вярно, но да разкаже цялата история щеше да означава да обясни приноса на Клиъруотър за победата. Мистър Сноу му беше казал, че небесният воин не бива да научи нито за нейните сили, нито за нейното присъствие в селището.
— И ако убиеш някой друг, и неговата глава ли ще набучиш на кол?
— Да, тя ще се присъедини към тези — отговори Кадилак и сложи в огъня още съчки. — На всеки кол се слагат до десет глави. Един пълен с глави кол е знак за силен воин.
— Разбирам… — Стив погледна невиждащата глава на Шакатак. — Значи те чака доста работа.