— Забранено ми е да ходя с мечките — отговори Кадилак. — Но в техните очи имам чест. Защото дъвках кост.
— Дъвкал си кост?
— Убиваш в двубой. Вземаш главата на убития и ядеш ръката, която държи нож.
Стив усети, че му се повдига.
— Боже, искаш да кажеш, че си ял ръката на този кучи син?
— Не — каза Кадилак. — Нашите прадеди са го правили преди много години. Ръката и крака. Сега обичаят на Плейнфолк изисква воинът само да прехапе до костта китката на ръката, която си служи с оръжието.
— Кълъбмъс… — Стив потрепери.
Рибите се опекоха и Кадилак ги свали от ножа, сложи ги на един плосък камък, отряза им главите, уви ги в големи червени листа и подаде едната на Стив.
— Благодаря… — Стив я взе с лявата си ръка и намести дясната така, че да може да я държи. Остра болка го прониза чак до рамото. Той изохка, после вдъхна аромата на печената пъстърва и забрави за болката и за невинното варварство на своя другар, и внимателно вдигна рибата до устата си. Все още беше прекалено гореща. — Ти ли ги хвана?
— Да. — Отново не беше съвсем вярно. Кадилак беше отишъл на риболов с Клиъруотър и тя ги беше ударила и обездвижила, а после ги бе извадила тържествено за хрилете от планинския поток.
— Невероятно. — Стив се засмя. — Видях риба като тази във Федерацията. В басейн. Но тя е само за украса. Никой не би помислил да я яде, както… както не би помислил да яде нечия ръка.
— Воинът, който дъвче кост, получава силата на своя враг. — Кадилак издуха овъглените люспи на рибата и отхапа от чистото, изпускащо пара месо.
— Не го вярваш, нали? — Стив поклати глава. — Наистина не мога да ви разбера. Вие поехте риска да ме измъкнете от горящата нива и ме излекувахте и в същото време… — той посочи набучената на кол глава на Шакатак — правите такива неща и…
Кадилак го прекъсна.
— Подземните хора са взели много глави на нашите южни братя.
— Да, вярно е — призна Стив. — Но това не е вършено през цялото време. Това е един вид ритуално въвеждане на новобранци при тяхното бойно кръщение… воини, които не са дъвкали кост… и единствената причина, поради която се прави, е, понеже вие го започнахте.
Кадилак пак отхапа от пъстървата.
— Вие не убивате, така ли?
— Убиваме, разбира се — отговори Стив. — Трябва да убиваме. Опитваме се да си отвоюваме онова, което ни е принадлежало. Света със синьото небе. Но вие се избивате един друг. — Той посочи главите на Шакатак и Торпедо. — Тези същества са мюти като теб!
Кадилак се замисли над думите му, после каза:
— В нашия свят всички, които не са кръвни братя или кръвни сестри на племето М’Кол, са наши врагове. Ние трябва да защитаваме територията си. М’Кол са потомци на деветата дъщеря на Ми-Шийган и деветия син на Ши-Карго. Много от племената Плейнфолк приемат нашето величие, защото нашето семе идва от героите на Старото време. Но има такива, които завиждат на нашето величие и желаят да ни го отнемат. Ако бъдем предизвикани, ние трябва да се бием до смърт или да изгубим честта си. А без чест ще сме по-малко от прах.
— Защо? Какво лошо има, ако избягаш и по-късно се промъкнеш и прободеш другия, докато той спи?
Кадилак не разбра въпроса и вдигна рамене.
— Воините не постъпват така. Воините на Ши-Карго трябва да следват примера, даден ни от Мо-Таун, нашата Велика майка.
„Това е лошият ти късмет“ — помисли си Стив.
— И къде ние, хм… „подземните хора“… се нареждаме във всичко това?
Кадилак го погледна тържествено.
— Вие сте известни под много имена. Зверове от недрата на земята, същества от тъмните градове, червеи с гладки черепи, които пътуват в корема на желязната змия, носители на смърт, господари на роби, зловещи слуги на Пент-Агон, повелители на хаоса и бедствията на света.
Стив направи всичко възможно да остане сериозен.
— Очарователно. Във Федерацията ние се мислим за добри хора. Вие сте онези, които са причинили Холокоста и унищожаването на света на синьото небе.
— Не зная нищо за този Холокост или за света на синьото небе, за които говориш.
— О, стига — настоя Стив и размаха ръка. — Това е светът на синьото небе! Вие сте изгорили градовете и сте направили земята пуста. Това ние наричаме Холокост. Вие, мютите, сте отровили въздуха и сте ни прогонили да търсим убежище под земята.
— Грешиш — каза Кадилак. — Пент-Агон чрез вас, неговите слуги, е този, който е подпалил войната на Хилядата слънца. Тази война е унищожила земята и почти всяко живо същество върху нея. Ние, Ши-Карго, и нашите братя и сестри по душа, сега известни като Плейнфолк, сме били спасени. Били сме избрани от Мо-Таун да станем силни телом и многобройни, за да защитаваме земята до идването на Талисмана.